|
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука."(1Кор. 10:23)
Свободната воля е дар Божий. В Господнята молитва ние всъщност се молим с ". . . да бъде не моята воля, плод на падналото ми естество, а Твоята всесвята воля. . ."- Тук е парадокса - в отхвърлянето на моята воля аз проявявам свободната си воля. "Защото не доброто, което [би трябвало да] искам [да върша чрез Бога, Всеподателя на всяко добро], правя, а злото, което не искам [но на което в крайна сметка се подчинявам], него върша [зло_употребявайки със свободната си воля]." (Рим. 7:19)
Предопределение и предузнаване са различни неща, но от гледна точка на Божията Всемъдрост, за Която няма тайни (Бог е извън времето ) тези понятия са взаимосвързани. Правилното схващане за предузнаването и предупределението ни е дадено в откровението на св. ап. Павел:
"... Ние знаем обаче, че на любещите Бога всичко съдейства към добро, [т.е.] на тези, които са по произволение [kata prothesin] призвани; защото, които е предузнал, тях е предопределил като сходни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден сред много братя. Които е предопределил, тях е и призвал; и които е призвал, тях е оправдал; и коио е оправдал, тях е и прославил." (Превод от гръцки на Никола Антонов на Рим. 8:29-30).
"Позволих си да погледна гръцкия текст, за да се убедя за пореден път в неточността на превода и в това колко важно е един текст да е преведен точно. Обръщам внимание на думата prothesis, която означава "решение, намерение" и се явява ключов момент в този текст. Обърнете внимание, че изобщо липсва уточнението "по Негова воля", а се казва "по произволение, решение или желание", без да се уточнява с каквото и да било притежателно местоимение. Това е много важно, защото оттук разбираме, че се говори по принцип за тяхното собствено решение да се припознаят като призвани от Бога." (От Никола Антонов )
Край на цитата
Нека отбележим още, че тук се говори в минало свършено време, понеже Бог не може да бъде вместен във времето, което е само едно от многобройните Му творения.
Тук св. Павел говори за онези, предузнати и предопределени от Бога за вечна слава като в контекста на цялото християнско учение се разбира, че това предопределение включва също свободния избор на спасяващите се; тук отново ние виждаме тайнството на синергията, съдействието между Бог и човека.
"По отношение на свободните същества, [Божието предопределение] не препречва тяхната свобода и не ги прави неволни изпълнители на Неговите решения. Свободните действия Бог отнапред вижда като свободни; Той вижда целия живот на свободния човек и общия сбор от всички негови действия. И виждайки това, Той постановява така сякаш всичко вече е било извършено... Н`е действията на свободните люде са следствие от предопределението, но предопределението се явява следствие от действията." (Еп. Теофан Затворник,
Коментар върху Римляни, гл. 1-8, през руския превод, 1890 г., стр. 532).
Библейският възглед за предопределението не изключва свобода. Но не само, защото според небезизвестния пасаж в осма глава на Римляните предопределението се основава на предзнанието, а и защото "съдбата" (предопределение означава и предотсъждане - съд, като корен на съдба) може да се погледне от две страни - Бог, Който отсъжда на базата на възможнаостта да гледа цялостно, без да зависи от пространство и време и човек, който се самоосъжда, посредством нежеланието си да се прицели в Него. Това е възможно точно, поради това, че човекът е лич/к/ност, която избира да оликотвори или Бога или лудостта на мрака.
Имаше такава тема преди време:
Редактирано от tri-9084 на 03.11.14 14:56.
|
""Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно [re: Absinthe Ducrosfils]
