Това ме сети за една притча, ето я и нея.

"Разказва се, че някога много отдавна, покрай двореца на един цар, всеки ден минавал амбулантен търговец на ветрила. Той възхвалявал чудесните и уникални ветрила, които продавал - никой, твърдял той, не бил виждал преди такива ветрила. Царят имал колекция от най- различни ветрила то всички краища на света, за това бил много любопитен. Един ден изпратил един от придворните си да покани търговеца на ветрила - като видял ветрилата, според него изглеждали съвсем обикновенни, едва ли струва ли и един грош, но все пак се заинтересувал:
- Какво им е уникалното на тези ветрила и каква им е цената? - попитал царят.
Търговецът отговорил:
- Ваше величество, те не струват много. Като се вземе предвид качеството им, цената е много ниска: само сто рупии за бройка.
Царят бил смаян:
- Сто рупии! Това ветрило за една пайса може да се купи навсякъде по пазара, а ти искаш сто рупии ..... че какво толкова им е специалното?
Човекът отвърнал:
- Качеството! Всяко ветрило има гаранция сто години - дори и за сто години то няма да се развали.
- Като ги гледам, не ми се вижда възможно да изтраят дори и една седмица. Да не се опитваш да ме измамиш - такова нагло мошеничество и то пред царя?
Търговецът смирено рекъл:
- Господарю, как бих се осмелил? Ти знаеш много добре, че аз всеки ден минавам покрай твоя дворец, продавайки ветрилата. Цената е сто рупии за ветрило и ако то не изтрае сто години, аз отговарям. Всеки ден аз съм на улицата, пък и в края на краищата ти си владетел на тази земя, ако те измамя как бих могъл да бъда в безопасност?!

Макар, че царят не вярвал на търговеца, купил едно ветрило на исканата цена - умирал от любопитство да разбере какви са му основанията да прави такива изявления. На търговеца било заповядано да се появи след седем дни. Както и очаквал царя, още на третия ден дръжката на ветрилото се извадила и то се разпаднало, преди да изтече седмицата. Царят бил сигурен, че продавачът на ветрила никога вече няма да се появи, но за негово пълно изумление, човекът дошъл, както му било заповядано - навреме, на седмия ден.
- На твоите услуги Ваше величество.
А царят бил бесен:
- Измамник такъв, глупак, ето ти го ветрилото, цялото е на парчета. Това му е състоянието само за една седмица, а ти гарантираше сто години. Да не си побъркан или си просто архиизмамник?
Човекът все така смирено отговорил:
- С цялото дължимо уважение, но изглежда, че Моят господар не знае как да си служи с ветрила.Ветрилото трябва да изтрае сто години, това е гарантирано. Ти как си вееше с него?
- Божичко - казал царят - трябва сега да се уча и как да си вея с ветрило.
- Моля те не се гневи - отвърнал човекът - как е могло такава съдба да постигне ветрилото само за седем дни. Кажи ти как си вееше с него?

Царят взел ветрилото, показвайки начина, по който човек си вее с ветрило - търговецът веднага възкликнал:
- Сега разбирам. Не трябва да си вееш по този начин.
- Че какъв друг начин има - попитал царят.
Човекът обяснил:
- Дръж ветрилото неподвижно. Дръж го неподвижно пред себе си и си движи главата напред назад. Така ветрилото ще трае сто години, ти ще си отидеш, но ветрилото ще остане непокътнато. При него няма нищо сгрешено, начинът по който си вееш е погрешен. Дръж ветрилото неподвижно и си движи главата, че какъв недостатък има ветрилото? Грешката е в теб, а не в моето ветрило."


Човечеството е обвинявано в подобни грешки от хилядолетия. Достатъчно е да погледнем хората - човекът е толкова болен, разболян от болестите, натрупвани в продължение на пет, шест, десет хиляди години. Непрестанно се повтаря, че човекът е този, който е грешен, а не културата. Човекът изгнива, но въпреки това културата се възхвалява. Нашата велика култура! Нашата велика религия! Всичко е велико! А я виж плодовете му. Проповедниците казват: човекът е грешен, той трябва да се промени. И все пак никой не може да отговори на въпроса дали нещата не са такива, каквито са, поради това, че нашата култура и религия, неспособни за хиляди години да изпълнят човека с любов, са основани на фалшиви стойности. Повече от ясно е, че ако любовта не се е развила за последните няколко хиляди години, то няма бъдеща възможност, на базата на тази религия и култура, да видите някога любящ човек. Нещо, което не е могло да бъде постигнато за последните десет хиляди години, не може да се постигне и за следващите десет хиляди години - днешния човек, утре ще бъде същият. Макар, че външните обвивки на етикеция, цивилизация и технология се променят от време на време, човек си е същият и ще остане такъв завинаги.

Ние не сме готови да преразгледаме нашата култура и религия, обаче им пеем "осанна" колкото ни глас държи и целуваме нозете на техните светци и пазители. Дори няма да се съгласим да погледнем назад, за да размислим в/у нашите обичаи и в/у насоката на нашето мислене, за да проверим дали не са заблуждаващи, за да видим дали не са погрешни. Искам да кажа, че основата е дефектна, че стойностите са фалшиви и доказателство за това е днешния човек - какво друго доказателство може да има. Ако посадим едно семе и плодът се окаже отровен и горчив, това какво доказва? Доказва, че семето трябва да е било отровно и горчиво. Разбира се, няма как да се предскаже, дали някое семе ще даде горчив плод или не - ще трябва да се посади и да се изчака проверката на времето, ще поникне растение, ще израсте в дърво, ще роди плодове и тогава ще се разбере, дали посятото семе е горчиво или не. Съвременния човек е плодът на тези семена на култура и религия, които са били посети преди хиляди години и от тогава се отглеждат. А плодът е горчив, той е пълен с конфликти и мизерия, обаче самите ние сме хората, които обсипваме с хвалебствия тези семена и очакваме от тях да разцъфти любов и човечност. Повтарям - това няма да стане, няма такава възможност, в по- голяма степен любов може да се види в птиците и растенията, отколкото в човека.

И отговорноста за това си е само наша, последствията също - няма друг, няма кой и няма пред кого.