В природата има действие, има и противодействие. Този, който успее да преодолее противодействието, и без това е извършил нещо трансформативно, което значи, че е достатъчно софистициран, за да породи благо и за двете страни (нещо, което не изисква ретрибутивност). От тази гледна точка няма безпричинен гняв. Защо си помисли, че става въпрос за безогледно избиване. Любвеобилност, отиваща към реверанси към поредния неправедник не е оправдана от научна гледна точка или от природна гледна точка, или ако щеш от морална или божествена гледна точка. Оттук нататък всеки може да се упражнява в замаскиране на земетресението или да слага гипс на цепнатините на "колизеума" си. Но по-добре да помисли ще издържи ли изобщо такава архитектура. Значи любовта не е въпрос на отказ от природните закони, а е въпрос на правилна архитектура, на което пък са способни само достъчно квалитетни хора.