|
В отговор на:
И по същата причина един път евреите се бият в гърдите колко са велики след като са изколили населението на няколко града , а друг път колко са онеправдани след като някой по-ербап от тях ги размаже .
Да оставим евреите и да видим Бога. Какво може да значи случката - втората разгледана, за унищожението - мислейки чисто в сферата на проблема. Аз си го представям като "благороден гняв" на Бога. Това означава, че самото преклонение пред такъв Бог е нещо, което предизвиква благодарност. Богът не би искал подчинение (послушание), освен ако вече не те е убедил по друг начин в същото. И тук за разлика от дивашките (вулгарни) крамоли виждаме, че почитта към Бога е само продължение на благородството. Благородството разпознава благородството, а не се дели от него. Но бивайки хората и различни по характер, то съвсем в реда на нещата е Богът да излъчва едновременно няколко различни послания, за всеки по неговия начин. Тука да не забравяме, че една случка може да е имала своя концентриран смисъл по определен начин във времената. Това не значи, че сега можем да тълкуваме тази случка редукционистки по свой начин от съвремието, освен ако нямаме собствен ориентир за характера на благородството и йерархизацията на човешките чувства, проявления и отношения.
Също аз схващам унищожението не фактически, а като чист израз на емоция и отношение, а какво се е случило впоследствие като конкретни факти е различен въпрос. Имаме по-скоро предизвикателство или процес на събуждане на Божествената същност на Бога. Първият вопъл на това събуждане може да е радикален и вцепеняваш, но след като Богът е пред теб, след като се е издигнал до Божественото си ниво, той повече няма нужда да действа в някаква човешки обяснима жестокост. Защото пред Бога събитията се развързват сами. Важно за Бога е да концентрира света в организация около себе си, която да е плодотворна, а съвсем не конкретиката на дадено насилие.
|
Re: Злият дух от Господа [re: hadjiyata]
Re: Злият дух от Господа