Примерно при африканските култури са били открити погранични конфликти, изразяващи се в разпръснати във времето сблъсъци на малки групи по границата. При кюрдите в Близкия изток още се откриват кланови вражди. Но става въпрос, че макар и да генерира вражда и възможно литература с враждебен патос, това не е точно изтребление на едната култура от другата. По-скоро говорим за маркиране на територията по нейната граница.
Интересно ми е, когато римляните са тръгнали да поробват останалите народи поред, дали такова нещо изобщо е било виждано до този момент. Дали това не е някакъв културен експеримент, заложен от дадената точка. Също убийството и систематичното поробване на друг човек, не е точно най-нормалното психическо състояние. Разпростирането на властта, така че да ти плащат данъци е по-обяснимо, но ми се струва, че римляните, възприемайки някаква гръцка традиция, са считали останалите за роби, далеч надвишавайки нивото на "класическата война" и "човешка враждебност".
Гърците като морски народ може би са се чувствали много различни от останалите сухоземни народи, но при все при тях поробването на чужденците е нещо като екзотика в малък мащаб (защото и градовете им са такива откъслечни, почти на границата на авантюрата плюс малко търговия), докато с Рим нещата стават много по-сериозни и гнетящи.
|