Второзаконие:
10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.
11 Ако ти отговори мирно и ти отвори портите, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.
12 Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;
13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;
14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.
15 Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните народи.
16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,
17 но да ги обречеш на изтребление; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

От право много не разбирам, но като чета формулировката, тези са с двата крака в лука от гледна точка на съвременното международно право. Заробвай всеки далечен народ, срещу когото ти скимне да воюваш и слагай смело под ножа всички народи, на чиито земи Аз съм решил да се намърдаш. Даже Аллах не е толкова краен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите