След толкова много разрушени градове в театъра на древния Бл. Изток (поради един или друг повод, в хода на войните и заради природните катаклизми), явно движението е било живително. От друга страна, имайки готовност за движение, може да си позволиш и по-висока степен на агресия и смелост (тъй като можеш да избегнеш ретрибуциите с бягство). Това е типично положение в теорията на игрите.

Днес може би вече светът е прекалено малък за подобно поведение, защото няма къде да се скриеш (макар че е възможно да се подслониш от един съсед при друг, зад щита на ядрените оръжия, на изолиран остров, зад технологичното превъзходство, чрез секретивност или чрез подмяна на фактите и пропаганда). Нещо положително при бога на Стария завет е свързано с това, че империите и без това са си разрушавали съседните поселения без да питат никого. Така че за времето си това може да е била една живителна алтернатива - гъвкав нексус на сила (въпреки също тъй деструктивните проявления, било то фактически или само от текста). Можем да кажем, че Богът е живителен, доколкото внася баланс в света и има контрибуция за неговото коригиране (тоест, никога не е сам по себе си тиранин).

Когато съвременната география е променена, то ако някои наследници на "първия Бог" искат да прилагат неговата тактика вече по пътя на фараона, това не ги различава от класическите империалисти. Тоест, лишават се от "живителния ефект", който някога са имали с това, че са предлагали алтернатива.

Както всъщност се случва след Новия завет, Богът, като корекция на този свят, вече се реализира и по друг начин - вътре в самия град, в центъра на империята, като нейна трансформация, вместо да касае скитането между градовете и между империите. От друга страна, ислямът, свързан с по-мобилни племена, може да е инкорпорирал по-агресивни принципи като от Стария завет, но не се отказва и от работа по "доброто вътрешно устройство" на самата империя, по подобие на християнството.

Защо Богът трябва да е алтернатива. Защото империите и без това извличат енергиите на населението по техния начин (начина на фараона). Така че не може Богът да постигне нещо повече от това чрез "двоен империализъм". Значи Богът може да активира единствено "вътрешните стремежи" на хората към нещо по-добро и това следва да се осъзнае от всички, които работят с Бога, като негови носители. Защото кандидати за империалисти има достатъчно, те са ясни. И да станеш още един, най-голям империалист сред всички останали, това няма да промени тяхната картина качествено. Промяната идва от Бога като външна алтернатива.

Ето един любопитен материал:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите