Няма информация за това - Самуил каза и толкоз.
След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.
Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес.
Интересното е, че проблемите на Саул започват след неподчиняването докрай на Господните нареждания, "преведени" от Самуила. Нямал грижи да изколи всички амаликтяни, барабар с кърмачетата, но поддал на натиска на хората си, 200 хилядната войска, извършила клането, щото им досвидяло да направят здрави и охранени добичета на безполезна леш. Зер, не били човешки бебета, а законна корист, придобита в битка. Още по-интерестото е, че Саул в разговор с пророка нарича Господа "твоя Бог":
А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.
Що да е Самуилов Бог, но не и Саулов? Саул получава заповеди от Бог единствено и само чрез Самуил. После си ги интерпретира според обстоятелствата и вероятно, поради лични съображения. Поради което изпада в немилост пред Бога, Самуиловия. Въпреки, че поправя грешката си - екзекутира Амалик и говедата. Обаче, вече е отхвърлен като цар, макар отново чрез Самуил. Саул не приема това решение, става агресивен, мнителен и подозрителен, поради което Самуил тайно помазва Давид за цар и т.н.
Обаче, аз съм притеснена от тази Божия заповед:
Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.
В днешно време и Саул, и Самуил щяха да бъдат съдени като военнопрестъпници за клане на беззащитни граждани. Богът, който "издава" такова нареждане, за да изпита лоялността и пригодността на един човек като властник, спокойно може да е богът, от когото излиза зъл дух. Нещо изначално му е сбъркано на самуиловия бог, кото и да е той.
|