1. "Показва неговата слабост"

Да видим кога се появява неприязънта към Давид. Проблемът е, че Давид е свидетел на слабостта на царя и възможно със своето прекалено праведно поведение да е предизвикал усещането за излагане на показ. Само че от кого толкова се срамува царят, има две възможности - това е пред себе си и пред Давид, като потенциален кандидат за трона. Всъщност, не оставаме с впечатлението, че царят е до такава степен самовлюбен, а по-скоро Давид е едновременно образът, спрямо който не иска да се излага, и едновременно с това, самият той го излага на показ.

2. "Дали Давид е достоен за на трона"

В епизодите на "обладаване от злия дух" виждаме, че се отива към по-лични взаимоотношения. Единствен Давид може да успокои царя в това му състояние. Обаче къде е проблемът тук. Давид не е доказал свето достойнство по потекло, а вече имаме една прекалена близост с царя, която може да повлияе на преценката му. Едновременно с това, всяко негово действие е правилно и даже народът го обича. Само че царят си казва, щом може да излъже дори мен в лични взаимоотношения, колко му е да излъже народа. В тази ситуация събитията вземат драматичен обрат - царят казва, аз не съм в контрол на тази преценка, нека тогава се докаже през събитията. Тоест царят застава срещу Давид. В същото време обаче по някакъв начин неговото амбивалентно отношение се предава на сина му, който пък сега сякаш за да балансира нещата се проявява в особено усърдно приятелство към Давид. Това разрешава и друг проблем - въпросът, че по проблема за наследството синът и Давид трябва да са първи конкуренти. Така това нелогично поведение на бащата разрешава друг много важен източник на раздори.