И той е "не позволявам на жената да поучава, нито да владее над мъжа" (пак ап. Павел).
В Древен Рим са считали за пълнолетни момичета, навършили 12 години и момчета, навършили 14 години. Формално и репродуктивно над тази възраст вече са мъже и жени. Добивали са право да се женят без специалното разрешение на опекуна си. Доколко са се възползвали, е друг въпрос, но факт, че и в Рим, и в Древна Гърция, и в Юдея са били на мода ранните бракове. Също така не е било на мода момичетата да ходят на училище, за разлика от момчетата. Демек, бивали са не само необразовани, но и масово неграмотни.
Сега си представи 13-годишна неграмотна кифла, омъжена за 15 годишен млад господин, който може да чете, пише и даже да смята, за какво ще дръзне да го поучава и как точно да владее над него. Предполага се, че майката на господина, докато го е издондурквала до полово пълнолетие, все го е понаучила да си събува обущата и да си мие ръцете преди ядене. Тоест, и поучения в домашни навици и благоприличие предполагаемо са бивали спестени на младата жена. Предполага се, че поне от 15-16 годишна булката започва да ражда през 2-3 години наследници и наследнички. Тоест, тъкмо хванала цаката на управлението на домакинството, вече е бивала твърде заета с кърмене и отглеждане на бебета. Тоест, с дейности много встрани от обичайните мъжки дейности - отново няма нито допирни точки, нито база за поучаване и власт над мъжа. Вероятно са били непознати съвременните претенции на еманципираната жена в майчинство бащата да дондурка солидарно ревящи бебета и да отменя като детегледачка една сюрия хлапета, докато съпругата му си отдъхва или излиза с приятелки на кафе.
Обаче! Изцяло във властта на жените от ония времена е бивало възпитаването и въздействието над малките им синчета - от раждането, та до пубертета и до венчилото. Предполага се, че умната жена ще осъзнае каква голяма духовна власт над бъдещите мъже и е дадена. Глупавата и слабохарактерна, но амбицирана да компенсира жена, разбира се, ще оплеска възможността си и ще отгледа глупав, неуверен и слабохарактерен син. Склонен да позволи всяка жена, която му е взела акъла с физически дадености и женски хитрости, да му се катери по главата и да му владее ума. Опасничко си е.
Затова, забраната на ап. Павел май-май е била повече предупреждение към мъжете, които вместо да се съветват с майките си, се водят по акъла на булките си. Пък е всеизвестно, че мама винаги може да си прокара политиката, без това да се усеща като поучение и власт над синчето.
|