|
1.
"Благославяли" Каин (даже "общо взето" били него), а животът продължавал (макар и "някак си да звучало безпринципно").
Това оправдано ли е като проповед, дори да приемем, че такава е била "реалността на живота". Освен това до какво ни води това - до дефанзивна "готовност за хитрости" или направо до активна? Разбира се, ще кажем, че духовниците не инициират такива варварски събития. Обаче след като в крайна сметка животът продължава, явно имат и готовност да приемат оцелелите и пак да ги направят правилни християни. Също не коментирам дали реалността е точно такава, защото все пак не наследихме ли ценностите на Авел?
Реално погледнато някой може да каже, че Каин постепенно е бил трансформиран в ценностите на Авел. Само че мен какво ме грее това, ако не е оцелял? Подобни обяснения без схващането за строга правораздавателна система и наказания не водят до нищо "същностно" от гледна точка организацията на обществото, а само до "реторични приказки". Тоест няма промяна на световната ситуация (към право и праведност), а само адаптиране към случващото се.
Да не говорим, че цялата проповед е напълно в духа на дарвинистките парадигми. Богоборецът бил благословен. А "желаещият силно" получавал благословия, дори и чрез подмяна на бащиното завещание. Макар всичко това с безпринципността да се е отнасяло до Стария завет, с времето като се натрупали прекалено много прегрешения, пак можело да има прошка на всичко. "Юдеи и християни оправдавали волунтаризма винаги"? Сега поне знаем откъде идват двойните стандарти на Европа (по-точно тънките сметки, избухващи понякога в големи кръвопролития)? Ако в основата е оставено място за саморазправата, нестабилността и волунтаризма, то като цяло системата възпроизвежда същото.
Разбирам всичко това да се прави с идеята съвсем плавно и постепенно да се цивилизоват варварите, но лекцията не оставя впечатление за това. От друга страна някой, който проявява голяма активност и желание за живот (пък било то през проституция, кражби и такива неща), пак може да се вмъкне в обществото, но нека сам да се справи, какво значи регламентирането му на религиозно ниво. Може би се цели това да не се корумпират местните структури, а да има една централизирана процедура. Това е ок, но малките прегрешения може лавинообразно да се превърнат в по-сериозни прегрешения и да засегнат всичко.
Разбирам това да се разглежда в Сун Дзъ - „Изкуството на войната“, но нали гражданският живот е различен от бойното поле.
Самото тълкувание също не е много интелигентно, защото без честност и доверие не може да има градеж (а само надлъгване и разрушение). Тогава всъщност убиецът Каин не може да е земеделец. Не бихме казали, че той е и скотовъдец. Той е просто бандит, който е изгонен, и макар да оцелява, то той решително е поставен в неблагоприятна ситуация, да е отстранен (тоест не запазва "печалбата" от прегрешението си).
В отговор на:
It has been proposed that the etymology of their names may be a direct pun on the roles they take in the Genesis narrative. Abel is thought to derive from a reconstructed word meaning "herdsman", with the modern Arabic cognate ibil now specifically referring only to "camels". Cain is thought to be cognate to the mid-1st millennium BC South Arabian word qyn, meaning "metalsmith".
Наистина проверих и се оказва, че само е било "proposed" (предположена) връзка на техните имена с техните занаяти. Дори да приемем това предположение, то Каин излиза, че е ковач или обработващ метали (metalsmith). Как ковачът става на земеделец не ми е ясно, след като знаем, че има ковачи, които са по-скоро като номади (преместват се където има нужда от услугите им, или пък трябва да пласират вече изработена стока, което също може да е означавало движение). Ясно е, че ковачът представлява занаят, а не култура, било то земеделска или номадска. Асоциацията може да идва от това, че ковачите са имали по-лесен достъп до оръжия или от това, че са обикаляли, за да си продадат стоката, което понякога може да ги е забърквало в нечисти истории.
2.
Според една моя теория, йезуитът може да претълкува оригиналния мит и да намеква нещо друго: че има едни скитащи популации (ако се досещаме какви са ковачи), склонни към престъпления, обаче това са "неговите хора" - и все ще са полезни за "разни работи".
Хипотетично, друга връзка може да е била с племето кайъ (или техни предшественици), които са осъществили връзка по пътя на коприната. Това има основание, след като чак в Египет са прониквали мамелюци (макар и в по-късна от библейската епоха, но циркулацията по пътя вероятно е съществувала далеч преди тях). Може би тяхното занимание е било нещо като керванджийство, охрана по пътя, професионални войници, освен металообработка и производство на оръжия и това да е довело до включването им в този мит.
Но при всички случаи има разлика между професионални войници и защита на интереси (примерно свързани с пътя на коприната) и безогледния волунтаризъм, доведен до степен да разлага самото общество. Има възможност и всеки епизод да характеризира различен народ. В случая имаме убийство, но не и лукавство. А епизодът с подмяна на бащиното наследство да се отнася за друг народ (Яков и Исав). При борбата с Бога също имаме някаква откритост, а не точно лукавство и да става въпрос за трети народ (Израил*,**). В този случай е прекалено да обединяваме всички тези характеристики в една ултимативна волунтаристичност, защото едно характеризиращо прегрешение е различно от постоянно случване на прегрешенията. Плюс това, тези народи, ако се отнася за народи, вече са минали през етапа на основаване (дали е в престъпление е друг въпрос), обаче оттук нататък няма причина да се развиват така, след като вече могат да поемат в градивна посока.
Трябва да имаме предвид още, че драматизмът на някои от по-древните митове може да се дължи на любовта на слушателите към неочакваните обрати и събития. Но при все, всеки е слушал това, което и другите са слушали поколения наред и всеки си е опичал акъла съответно (било като назидание, подготовка, знание). За да се запази определен мит, той е имал някаква достатъчно значима образователна страна, доказала се през поколенията. Тоест всеки мит учи децата за съществуването на някакъв вид практики и препятствия в света, както и за дилеми, пред които може да се изправят. В резултат те трябва да навигират със своето поведение измежду всички опасности. Самото следване на лошия пример от даден мит не е особено препоръчително, защото всички останали в голяма степен са запознати с него и ще са подготвени.
Обаче съвсем не е ставало въпрос за постоянно "оцеляване". Просто е имало моменти на изпитания и моменти на живот. Тогава магията може да е била вътре в приказката и асоциирано с това в епизодите от света, а не само в практики на почитание на отделно божество. Самото почитание на божеството леко започва да ни отделя от пълноценната интеграция и проява на нашите импулси в околния свят. Процесът вече се случва през отчетливата божествена дискриминация, а не през плавното преоткриване на епизоди от приказното вътре в света. От друга страна дали поради някакво обедняване на ежедневния живот или поради чрезвичайните опити за атрактивност от страна на определени артистично настроени хора, са били създадени пищни ритуали в света (съответно асоциирани с Бога). Това води до възвръщане на пълноценността, когато можем да интегрираме тези ритуали като част от "собствената си конструкция на приказка", която едновременно е синхронизирана с "обществената" такава (ритуалите се явяват място на среща на двете). По този начин Богът вече не отнема, а само внася допълнителна "стойност". Богът основан на дидактичен текст, но без ритуалите, общуването и въображението, които да ни "разгърнат" в света би бил като едно зомбиране. Религиите избягват това, като включват множество притчи, чествания и възможности за разговор. От друга страна, за дадени хора сакралните текстове имат друга функция, че ги подготвят за това да направляват общността или да извършват определена важна дейност. Съответно тук е законодателната, историческата, теоретичната и ръководната част (чрез ролеви модели, аскеза, обмисляне и др.).
_______
* Тълкувам го, че е много жилав или изобретателен - точно когато останалите са го отписали, пак се бори със съдбата си (отнесено за отделен човек или народ).
**Израил се свързва с Яков, но също така два мита може да са били обединени в едно, въз основа на това, че става въпрос за някаква чрезвичайна борба срещу обстоятелствата и реда. Но все пак тази прилика е повърхностна, защото срещу човешките обстоятелства можеш да подходиш с някакво лукавство, но борба с Бога е нещо по-различно: излишно е да мислим за някаква "хитрост" тук (не би подействала) или за дефект на характера като гордост (не би могла да се изправи срещу Бога), а просто имаме изправяне срещу съдбата от "честна" позиция (вероятно от позицията на "живота", който иска да живее - но не в смисъла на някаква самозабрава, което би го отнесло към гордост, а просто да живее).
Редактирано от dnaunseq на 24.09.14 04:16.
|
Йезуитите с опасни тълкувания
