А за нещата, които не могат да бъдат доказани, ще опитам да дам един
пример.

- Да кажем, преди известно време си срещнал един свой познат и той ти е
разказал някакви истории.
- Половината от разказаното вече сам си го забравил.
- Днес ми разказваш на мен тези истории.
- Аз отговарям, че не вярвам и искам да ми докажеш, че това събитие наистина
се е случило. Даже изказвам съмнение, че този твой познат въобще не ти е
разказвал нищо и даже изобщо не сте се срещали.

За теб това е истина, знаеш си, че този човек съществува и ти е казал нещо.
Това е субективна истина за теб.
Освен това е и обективна истина - събитието наистина се е случило.
Но не може да бъде доказано. Това е било събитие, което може никога да не
се повтори.
Истина е, но практически няма да можеш да ми го докажеш.

Може да се каже, че съществуват неща, които са истина, но не могат да
бъдат доказани.
Въобще, нуждата от доказателства не е чак толкова абсолютна.