Под "здрава" нямах предвид "висока" богословски и ритуално елитарна религиозност, макар че и от такава има нужда, а по-скоро трайна, последователна и имаща положително влияние върху живота на вярващите, защо не и под формата на физическо и психично здраве и материално благосъстояние. Съгласен съм, че здравата религиозност не върви ръка за ръка с духовната нищета, но влиянието не е едностранно - ако човек стане по-дълбоко и искрено религиозен и придобие вътрешната дисциплина и вкус да присъства активно на богослужения, вкл. да се вслушва и да съпреживява богослужебните песнопения, може постепенно да започне и повече да чете книги, да посещава опера, класически концерти, театрални постановки и изобщо да се занимава с по-"висши" културни дейности, а не да зависи от елементарно структурирана стимулация на сетивата за разтуха.

И едно отлонение по повод използвания от теб израз "духовна нищета". Няколко пъти тук съм излагал моята интерпретация на прословутото Иисусово блаженство за "низшите духом" - то е казано във време на криза, на прелом, на радикален преход - отмяната на старозаветната литургична система и общност и заменянето и с новозаветната. В такъв кризисен момент и само в него са блажени низшите духом, а не изобщо. Това е привидно парадоксалната евангелска етика, според която "сега" (т.е. тогава, 1-ви век) праведните трябва да бъдат гонени и унижени за да може поколението им да стане първо и да замести тогавашните първи ("последните ще станат първи и първите последни"). Подчетавам, че това е моя интерпретация, а не официалната православна. Православните светители тълкуват това блаженство по-общо, в смисъл на призив да не сме горделиви и да сме по-смирени, което също е правилно. Но е неправилно то да се тълкува в посока, че, видите ли, добрият християнин непременно трябва да бъде необразован, без сложен естетически вкус, крайно беден и несретник.

Не съм съгласен с теб за изкуството и търговията. Не си пречат, ако всяко си стои на мястото. И сега човек може да се наслаждава на качествено "некомерсиално" изкуство. Много от успешните и не дотам успешните творци и "интелектуалци" дежурно си мрънкат и мърморят, колко било бездуховно днешното време и пр. и пр., колкото и престиж и хонорари да са получили, защото са прекалено горделиви и все не им стига. "Държавата и обществото не ме уважават достатъчно, затова са профани и простаци!" Тази поза е от памтивека и трябва да я приемаме с добродушна снизходителност.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)