Виж сега колко симптоматичен и издайнически отговор ми даваш. Не става въпрос дали се считам за този или онзи в тази погрешно зададена схема. Моя милост, както и всеки здравословно религиозен човек със стабилна светогледна и ценностна система, изобщо не определя приоритетите си и ежедневните си решения през схемата "примамка - кука". Ако на всяка крачка се чудиш къде е уловката, къде са скритите под листака изпражнение, остър камък или дупка, ходенето ти ще стане твърде спънато, непохватно, нерешително; и цялата разходка се прецаква. Още повече, че с тази грешна схема на възприемане по парадокслален начин, по линията на самосбъдващото се пророчество, си гарантираш по-чести неприятни изненади, отколкото да се предпазваш от тях. Крайната мнителност към всичко и всички е не по-малко патологична и себегубителна характерова черта от крайната доверчивост. Даже при що-годе цивилизовани общества втората носи повече ползи на злополучния си притежател и на околните му.

Отворилият темата постави въпроса в посока на това, какво във верските общности и в обществото като цяло да се промени, за да се редуцират случите на така завлечени балами. Отговори от типа, че баламите сами са си виновни, са избягване на въпроса и размиването му в дребно ехидничене. Дори и да допуснем, че винаги ще има хора, които са повече балами и други, които са повече тарикати, въпросът е как крайните варианти да се намалят и проявленията им да се контролират в полза на цялата общност.

Според мен здравата религиозност внася този баланс и отваря неподозирани възможности не само и не толкова за превъзпитаване на патологичние балами и тарикати, колкото за мотивиране на здравословната доверчивост и алтруизъм у онази най-голяма промеждутъчна част от населението - мнителните небалами и нетарикати. Това е огромна сила, която никакви дребнави ехидства и пресмятания на лични ползи и загуби не могат да омаловажат. Затова Христос обобщава:

Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце,
и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
тази е първа и най-голяма заповед;

(това не е просто мимолетно преживяване на положителна емоция към Бога, а включва регулярно искрено отдаване на преклонение, което кулминира в ежеседмичнното посещение на св. Литургия заедно с другите вярващи)

а втора, подобна ней, е:
възлюби ближния си като себе си;
на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

(върху осигурената от регулярното участие в св. Литургия здрава душевна основа вече може да се надгражда здрава, стабилна и плодотворна любов към ближините)

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)