Ще гоним ли реалността по петите или е по-добре да я разбираме. Първо трябва да спрем с партизанското мислене (пропаганден тон), защото то ни оплита като пиле в кълчища. Всяка власт, която определя съдбата на човека е легална (ако не може да я замени с друга). Така е било и със свещениците, с които други езичници може да са били и във война. Но оттук нататък въпросът е дали властта ще е дълготрайна, ефективна, справедлива и здравословна (в последното включваме достатъчно щадяща и в същото време достатъчно активизираща; достатъчно налична, но и оставяща достатъчно пространство за свобода).

Нужният отпор на една несправедлива, неистинна или пък физически или културно унищожителна власт е друга тема. Такъв отпор може да бъде както активна борба, така и вътрешно затормозяване на нейните механизми и на степента на отдаваното й съдействие. Друго разбираемо недоволство е това от прекалено опортюнистично или конформистки действащите прослойки. Но да се върнем на темата - основно при християнството имаме нещо, което цели организиране на цялото общество по определен начин. Недоволството от сегашните исторически епизоди не може да се пренесе към онова време, защото църковната власт се е доказала исторически като трайна, а сегашната тепърва ще бъде оценена от историята. Нашите понятия как можеш да си браниш честта, имуществото и традициите без при всеки повод да скачаш безразсъдно на барикадата са били нарушени от антагонизираната политическа борба и войни в миналото. Напротив, разумното и градивно действие трябва да премине през обмисляне в умереност.