Да бе, да, прости били нещата... В кой свят живееш? Уж прости, предвидими и контролируеми, пък има все повече видове застраховки, вкл. за търговски и финансови рискове. И най-големите ербапи и тарикати не могат да предвидят хода на тия сложни процеси и колкото повече си въобразяват, че контролират информацията и прогностиката, толкова повече се увеличава диапазонът на риковете и съответно притесненията им, нервните им кризи, раци, инфаркти и инсулти.

В такава ситуация отказът от това да се доверяваш и да рискуваш - само и само да не си балама и да не те минат - е една от най-лесните, но и най-смотаните опции. Пълно е с хора, които водят паразлизиран и безрадостен живот, защото най-важната им цел е да не се покажат балами и да не се минат. И в крайна сметка тъкмо те са едни от най-големите балами и най-минатите, защото са пропуснали хиляди добри възможности с неголям риск.

И да, съгласен съм с отваряча на темата, това е и религиозен, и морален въпрос. Всеки въпрос, който засяга темите за доверието, вдъхновението, справедливостта, възмездието и пр. е такъв. Здравата религиозност дава увереност за поемане на печеливши рискове и лекува от отчаянието и волевата парализа.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)