Като един синтез, християнството може да съдържа психологически лекове едновременно за 5-10 народности. Въпросът е дали активната страна на християнството е водена от юдаизма. Според мен не и при него имаме нещо също толкова мощно синкретично ядро (наследство от езичеството). От друга страна реформираните евреи може да са се оказали твърде християнизирани и да си мислят, че християнството твърде много им прилича.

Католицизмът и протестантството съдържат мощно езическо наследство. При католиците култове към смъртта, а при протестантите викингски идеали на победата. Православието сякаш е по-леко откъм преноси, но точно в тази лекота се крие неговата езическа тайна („Непосилната лекота на битието“, Милан Кундера). То заобикаля и обхваща.

Културните пластове на безписмените народи не са били толкова добре записани, докато еврейското слово е циркулирало, но това не прави въпросните културни слоеве нищожни.

Самият юдаизъм вторично се развива и модернизира под влиянието на различни секуларни концепции (т.е. възприемане в посока към него, а не само от него към другите).

Някой може да попита за какво изобщо има нужда от християнство, след като всеки народ си е имал своя култура. Една възможност е поради централизацията, която вече е съществувал в Рим. Идеята за времето си е била тази организация да продължи по един културно-прозрачен начин, така че да се обхванат всички отделни народи. Така християнството се е поддържало като един сравнително олекотен текст от поучения и изисквания-минимум (за цивилизовано поведение в империята), без да се засяга в дълбочина народопсихологията на отделните народи. Макар евреите вероятно да са участвали като подпомагащи книжовници, те са си държали близкоизточните особености за себе си.

Между другото любовта има две ползи - да заглажда отношенията между различните народи (защото е ясно, че имат разлики в културата, които сами по себе си могат да породят проблеми) и да коригира евреите, които са се оказали извън поученията и поддръжката на юдаизма (защото изпадат в проблематични ситуации, когато нямат авторитетна фигура като равините, която да слушат).

Смъртта на Христос, като евреин, който загива при участието на евреите е символична. Без да търся вулгаризираното обяснение в антисемитизъм, ще направя друго тълкувание. Въпросът показва, че той участва в християнството не чрез "плътната еврейска култура", а само чрез една логоцентрична или емпативна контрибуция. Еврейската култура като нещо, което трябва да се пренесе в християнството* умира с него при участието на самите евреи (евреите го събличат от еврейството му). От друга страна това, че в смъртта му участват римляни показва, че проектът му е предназначен да промени изоснови стария римски ред. Участието на Исус е като участието на един учен, който си върши работата, без оглед на собствената му култура. Освен това същото не е нещо, чрез което евреите по какъвто и да е начин могат да бъдат привилигировани. Самото запечатване на епизода със смърт е предпазна клауза срещу някой, който би искал да вземе ползите от проекта за себе си. Предупреждението към стария ред на римляните пък приема форма на осмиване - защото знаем, че те са били фенове на атракциите, а в опита им да спрат този проект те правят от него най-голямата атракция.
___________
* без това да значи, че еврейството не трябва да продължава само по себе си; в този случай Христос би взел по-директна станца срещу евреите, но това не е така.