Всеки човек има определен "радар" относно това дали поведението на друг човек е нормално или не. Обаче може да имаме случаи на антагонизъм поначало между онези и тези (когато нормата е била вид потискане). Освен това, когато дадена група се самоограничи в свой си кръг, тя може да пожелае да се "екзалтира" по свой си начин, без да й пука относно останалите членове на обществото. Въпросът обаче е дали когато пожелаят е възможно да се взаимодейства с тях на разбираемо ниво.

Да, съгласявам се, че е проблематичен "лавионообразният" или "пирамидален" темп на увеличение на членовете, защото колкото и "недоволни" или "уникални" да има в едно общество, повечето хора са си съвсем рутинни и масовият им преход от едно русло в друго явно крие някакво трансформиращо явление или уловка, което може да бъде неправилно (като психологическо насилие или нещо друго).

Обаче трябва да приемем, че обществото и без това е преминало през няколко "лавини" (било то комсомолска, милиционерска и други такива), които също са твърде нетипични за традиционния ни светоглед.

Моят най-важен въпрос е дали хората от средно и високо ниво в такива групи си дават сметка за кого работят всъщност. Това също може да е валидно и за възникнали отдавна деноминации. Откъде например католиците, като са толкова предани на текста си, знаят всъщност от кого е писан и тълкуван този текст (ерго от кого е целена неговата изостаналост или не) и кой е повлиявал на институционалното развитие на църквата им. Подчинението на най-голямата власт може да не е гарант за правилност, в случай, че тази власт, все пак обслужва други или пък е вкарана в ретроградни практики (поради чужда намеса или заради собствените й проблеми). Затова в тези случаи задавам въпроса дали имат механизми за контрол и проверка на дейностите на висшето настоятелство.