|
|
| Тема |
 Re: "Реалистичен" Антихрист [re: Prokimen] |
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
|
| Публикувано | 23.08.14 17:12 |
|
|
|
Мерси, а какво ще кажеш за продължението.
Възможно е манастирът да е нужен, за да се въведе поне за малко отвъдсветско усещане и впоследствие това да доведе до желанието и стремежа към някакво преобразяване вътре в света. Обаче да кажем, един евреин, на когото току що му е била отнета културата, изживява същото по много по-силен начин вътре в самия свят (и това се случва не само при няколко монаси, а повсеместно за целия народ). Разбира се, в ситуация, когато самите те стават властелини в света, започва процес на доволство и тръгват по типичния път на културата (вместо на анти-културата). Освен това, евреите, трупайки опит по тези въпроси, могат да инспирират собствените си анти-културни явления (ако осъзнават тяхната мощ, да кажем като хипитата, комунисти, негърска рап-култура, рел. фундаменталисти, неокони и др. подобни). Сходно нещо може да се поддържа и по текстови начин - например чрез спомена за някаква несправедливост, която е била направена спрямо тях (Холокост, но не само). Подобно нещо е налично и при разказа за Христос и самобичуването при някои християни. При шиитите откриваме разказа за несправедливостта към Али. Така макар дадената цивилизация да се намира вече на пътя на културния градеж, в същото време непрекъснато се инспирира жажда, подобна на онези, които точно са се озовали във вакуума на отнетата им култура. При българите моделирането е било сходно - макар вече да имат собствена държава, непрекъснато им се припомнят несправедливостите на робството. Но все пак, за да се получат нещата, трябва да не се забравя, че това просто е един инспириращ елемент и не може да замести реалната креативност в живота (за да нямаме само плоски съчинения като на учителка по литература).
| |
| |
| 
|
|
