Е, не е същото, примерно българските християни си хапват и пийват (не е като да чакат нещо, те са щастливи с културата си). Освен това имат изградена солидна мрежа от манастири, но сякаш правени не точно от същия народ (поне не в средностатистически смисъл). Там може и да чакат нещо, но дано то да не е руснаците. Между другото (като офтопик) на мен ми прави впечатление разликата между манастир и църква дори в един и същи град (сякаш си противостоят) и някой може да поразгледа тази тема.

Каква е нуждата манастирът да е толкова далече от хората. Не ли по-добре духовните лица в хода на обучението им да са в ежедневно общуване с тяхното "паство". Когато са млади те не са толкова важни "клечки", че постоянно да ги крият. Разбира се има нещо, което трябва да бъде предпазено зад дебели стени, но ако се прекали с това се поражда идеята за далечно влияние и цяла система организирана около това (руско, преди това гръцко, а трябва да видим католиците как са организирани и дали са избегнали тази клопка). По същия начин и политиците трябва да живеят точно сред тези хора, с които се занимават. При англиканите и протестантите диференцирането е според богатството и някой може да каже, че това е естествено, но ако си си избрал за професия заниманието с народа, то трябва да го разглеждаш целия, независимо от предишния ти статут. Прекаляването с тази тенденция (на отдалечаване) може да е пагубно, защото мафията, макар и оперираща с напълно зли методи, може да се окаже по-близо като ежедневно общуване с народа и по-добре да емулира неговия дух.

Редактирано от dnaunseq на 23.08.14 16:47.