Хората от Далечния Изток изглеждат прагматици и бидейки необременени от сантименти като нашите, може по-реалистично да са оценили ноу-хауто (и подхода към капиталовото и социално акумулиране), което идва с въпросните две деноминации на християнството. Докато за нашия светоглед приемането или неприемането на нова религия сякаш е въпрос на чест или на някакъв по-сложен контакт и взаимодействие: примерно обществена трансформация - при римляните; покоряване - при норманите и викингите; търговско решение и възможност за свободи - при народите от Ханзата; изява на протестен избор - при българомохамеданите; трайно съюзяване или взаимообмяна - при турци с арабската култура или турци с персийската култура; възможност за усядане - при покръстването на българите; интелектуално и модернистично еманципиране - при приелите атеизма и модерните идеологии. Относно позитивното мислене, на изток наистина има един дух на наивистичен позитивизъм и действие, като това не е просто мое наблюдение, а и на учени, изследвали да кажем Япония.

Друго наблюдение е, че повечето от старите традиции се озовават в съвремието в ситуация на културен вакуум и невъзможност да упражняват адекватни напътствия в усложнените условия на капиталонатрупване и обществено възпроизводство. Онези, които изглежда успяват да дадат пълноценна реакция следват (засега) 3 линии - протестантство, католицизъм и национализъм (комунизъм/социализъм/етатизъм/американски капитализъм/британска или френска система и др.). Ако вземем самата Корея за лакмусов тест, то е видно, че там активно и инвазивно разпространение са получили точно тези 3 течения.

За Корея все пак трябва да отбележим, че върху тази страна са водени тежки военни действия и едва след това и явно след премахването на всички пречки пред мисионерите се е получило разпространението на двете форми на християнството (без това да значи, че самото приемане е било насила) и по подобен начин за комунизма.