Re: Монашеските обети / Религия и мистика / Християнство

Акцента не е в/у мъченичеството - това не е от мен, папата го е провъзгласил за мъченик и, че е умрял за вярата Христова, а аз само упоменавам факта. Акцента е в/у монашеството и свързаните с него обети - други монаси и свещенослужители в нашата рода, поне аз не знам да е имало.

Алиса явно разбира питането ми, а не се сещам, как да го формулирам по- ясно, от това дали монашеския обет е свързан изцяло и само с личността, която го дава и съответно дали всичко свързано с тези обети, приключва със смъртта на монаха. Интересна дума използва Алиса - закваска. Да, може би тази дума е по- точна от "наследство", с която търсих да изразя един вид пренасяне/ влияние на духовния живот на този монах, но същевременно да не се разбира, като нещо, което е "възпитавано", което е преподавано от поколение на поколение т.е. дори да не се явява, като вътрешен растеж, дори да е външно влияние, то родителите ми не са прекия източник/ проводник.

Фактически, като дете съм получил в някаква степен църковно възпитание - стара майка ми е кръстница и бе особено вярващ човек, баба ми също е дълбоко вярваща, родителите ми се радваха и подкрепяха църковните ми занимания, като цяло родата ми е честолюбива и със силно изразено чувство за справедливост, нещо заради, което си плащаме и съответния данък. Но след години, поради една или друга причина, аз отхвърлих всичко, на което ме бяха научили - всичко онова, което бе свързано с религиозността и което бе дошло от тях, аз го отрекох за мен бе фалшиво, неистинско и се постарах така да им го обясна, та им стана пределено ясно, че нещо с мен не е съвсем наред, не е според техните очаквания и разбирания, и не просто, че не могат да излезят с мен на глава, а се стигна до там, че дори не смеят да ме оспорват, защото ако щеш било то само в ораторски аспект, в даден момент се оказват в пустинята на неразбирането, изведнъж откриват самите себе си в една мъгла, отвъд която никога не са успявали да погледнат, не са имали дори смелостта да погледнат.

Но аз се осмелих - аз бях сам срещу цялата ми рода. Ала въпреки, че успях да изоблича цялата фалшивост на възпитанието, което бях получил, въпреки че прерастнах в атеист, въпреки че минах философската школовка, в крайна сметка, непредопределено от мен, нито от заобикалящите ме обстоятелства, аз пак се озовах на пътеката на духовността. Само, че тази пътека съвсем не пасва на традицията, не съответства на бита на родата ми, моите разбирания не са сходни на техните разбирания.

Защо се запитах за този монах и монашеските обети - защото в кратце казано, имам чувството, че по някакъв начин, един вид те ме настигат, аз не съм ги дал, но те се случват. Какво представляват тези обети - безбрачие. Смисъла на безбрачието не се състои в самото сключване на брак - по моето разбиране, "бракът" е вид цялостно взаимоотношение м/у два човека, не е въпроса само до това, дали сте се подписали в общината и дали сте се венчали в църквата. Бракът означава поемане на ангажимент към другия човек, поемаш отговорност и грижа за вашите интимни взаимоотношения, другия човек става не просто част от твоя живот, той става твоя живот, вие двамата представлявате един живот. При мен - и при първите ми братовчеди - това просто не се случва и то така яко не се случва, че чак е озадачаващо. Не, че страдаме от липса на внимание от другия пол - напротив, не се хваля, но сме достатъчно красиви на външност, че да нямаме такива оплаквания и сме достатъчно интелигентни, за да се диференцираме от общата простащина, която вирее с особена сила в България. И процеса е двустранен - примерно братовчедката е такава красавица, че мога с дни да пиша, какви мъже са я сваляли, някои са доста известни имена у нас, други са от средите на изкуството, дори извън България, има съответно и трети, които бяха съвсем буквално милиардери с международни бизнеси. Ала тя не задържа нито един - понякога те са тръгващия, но в повечето случаи, като я попитам защо ги зарязва, тя ми отвръща "не мога - свободата ми е по- ценна от всичко". Нито един от нас, няма дори и приблизително нормална интимна връзка, като на другите хора - и нещо повече, понякога си давам сметка, че погледнато отстрани, ние и не търсим такава връзка, изглежда, че "брачната връзка" нещо не отговаря както на разбиранията ни, така и на вътрешното ни чувство.

После - нестяжение. Нещо, което не съм откривал в този клуб е, че съм бил в среди, които са във всякакъв смисъл престъпни, казано направо, ако закона ме бе хванал преди години, определено щях да си полежа в панделата - всичките сме имали достъп до пари, до много пари, не само по нашите стандарти, имали сме реалните възможности да живеем богато и пребогато, аз по нечестен начин, но други по напълно честен и законен път. Всъщност аз и сега имам пътека, съвсем законна пътека, по която мога да си уредя живота във финансов аспект, за много години напред - не казвам, докато съм жив, защото то никога не се знае, виждал съм и познавам милионери, които само за няколко дена, са стигнали до просешка тояга, но за много години напред, държавата ми дава възможност и начин да се уредя финансово, така че да живея над средностатистическия стандарт в България. Но ...... някак не ме блазни, не може да ме съблазни, не може да ме привлече. Парите, ок - но колко ли от вас знаят, че в тях няма нищо, там горе на върха на социалната стълбичка, там на върха на финансовата пирамида, няма нищо, нула, цялото това търчане подир парите е просто едно повличащо безумие, нищо друго. Сега сме бедни и имаме някакъв мотив в ежедневието ни, а именно - да изкарваме пари. Колко пари - надскачаме нашия стандарт и продължаваме, стигаме западноевропейския и продължаваме, ставаме милионери и продължаваме, ставаме мултимилионери, милиардери, свръх богаташи ...... това преследване няма край, продължаваме да търчим подир нещо, но незнаейки какво е то си мислим, че е парите, но парите, имането не дават отговор на нашето търсене, на нашия глад. По принцип за мене си знам, че един ден може да я закъсам напълно - толкова вече ми е безинтересно това изкарване на пари, че изобщо не ме грее, дори приятели и познати се учудват на моята безразличност, в обща сметка, добре че имаме зима, инак като нищо ще хвана пътя и ще скитосвам докато съм жив, без ич да ме вълнуват тези пари и иманета, пълна скука е тази занимавка.

И последното - послушание. Тука е по- особено - аз няма какво да направя срещу възраженията, че виждам волята Божия навсякъде, всичко онова, което виждам, то е Бог, онова, което е, какво друго може да бъде освен Бог. Не, че съм против ръководители и наставници в духовните ми търсения - най- малкото те тази тема е показателна, но няма как да призная за безспорен авторитет дадена личност, защото за мен, живота, Бога, онова, което се случва е единствения възможен авторитет и на него съм избрал да служа, не на човеците. Някой бил папа, друг бил светец, трети всепризнат и велик богослов - нищо против, стига само да не се опитват да застават над мен, да застават над Бог, някой казал нещо, този някой бил голямата работа, за това трябва да го слушаме, без право на собствено мнение ...... съжалявам, при мен този номер няма как да стане, за мен това не е послушание, а малодушие, да служиш някому е твърде лесно и просто, защото за да служиш, не се нуждаеш от разбиране, няма никаква нужда да разбираш нещата, които правиш, правиш ги, защото така ти е наредено.

Естествено всички тези неща, произтичат от много фактори - пак казвам, че това не са някакви специални неща, всичко това е присъщо на всеки човек, то е неизбежно за човешките същества, всеки изгражда собствен светоглед на база житейския си опит, съответно и всеки, или почти всеки изпитва колебания относно собствените си разбирания, и аз си имам своите вътрешни конфликти, неудачите в интимното, финансите и цялостното отношение към битието, не ме довеждат до крайни и окончателни изводи, не че не бих искал да имам спътница в живота, все пак и в библията е писано, че не е добре човек сам да живее, не че не бих искал да не се чудя от къде да взема пари, та да си заредя бенз за колата и не, че се чувствам отблагодарен на Бога. Така, че от една страна за мен всичките ми помисли, вяра и колебания са съвсем в реда на нещата и не са чужди никому - но от друга страна, се случва една повторяемост на събитията, която изглежда е извън моите способности да променя, сякаш се набива един и същи урок пред очите ми, в живота ми, който произтича от нещо извън мене, извън моите намерения и независимо от моите решения.

И просто в даден момент се запитах - дали пък всичко това, освен всички останали фактори, няма нещо общо и с този монах, с монашеските обети, които е дал.

п.п. дано сега да е станало по- разбираемо, защото по- ясно от това не мога да се изразя.