Християните възприемат решението на член от семейството да се посвети на Бог в монашество като изливане на Божия благодат върху рода. В смисъл, че високо ценят посвещаването в свещенство и монашество. В миналото обществото е проявявало уважение и почит към обетите. Да кажеш "От този род излезе монах" е признание за по-висок статут на рода в сравнение с другите родове. Хората са били вярващи. Това е косвената връзка.
От гледна точка на монаха, то самите обети изискват отказване от всички светски и емоционални привързаности - към родители и близки в полза на Бог. Докато в света човек е задължен не само да оказва почит на родителите си, но и да проявява действена любов и грижа към близките си, а това неизбежно води до привързване, то встъпването в монашество изисква разрушаване на тази привързаност и на всяка пристрастност към близките, които остават "в света".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите