Замислял съм се. А ти?

,,Тогава рече Юда на Онан: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девера и въздигни потомството на брата си.
Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомството на брата си." (Бит. 38:8-9).
После Онан умира и Юда (свекърът) обещава на Тамара, че ще я омъжи за Шела (третия си син) като порасне. Но почва да се дърпа когато това става. И...

,,Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена."
А Юда като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
Той, прочее, върна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му)." (Бит. 38:14-16).
Явно е събуждала съвсем не платонични мисли (а и действия) в не един мъж и то в продължения на десетилетия. Не ще да е била ,,толкова грозна или дръпната".

Хаджия, искаш да гледам под ,,различен ъгъл" на Савската царица.
,,Или какво пречи една царица да си вдигне полата по политически причини ?"
Разбира се, че нищо. Даже по-скоро обратното. За един монарх е по-лесно да се ожени или прави секс (поне официално) по сметка от колкото по любов. Но с какво това променя нещата? Дадох този пример, за да обясня, че избора на партньор не е предопределен от християнството в различните култури и епохи. А направих това понеже Блод задаваше риторичен въпрос от рода на ,,Жените избират мъжете значи няма християнство, няма ислям?".

Аз мога и под други ъгли да гледам на случая но те биха зачеркнали въпроса на Блод. Например: Савската царица не е съществувала като личност. Тя е митичен монарх влязъл в еврейската митология, за да подчертае величието на Соломон и еврейската държава. Как иначе ще си обясним царица, която прекосява Египет, пренебрегва фараоните, за да иска дете от владетеля на ,,великия" Израел? Това е времето когато Израел може да се мери и в този свят с великите империи от Двуречието и Египет... поне на хартия. Но пак казвам: какво от това?

Не случайно дадох за пример Адам и Ева въпреки, че имаме достатъчно други примери. Патриархат не значи безконтролна власт както в избора така и във всичко останало. За матриархат не съм сигурен :). Адам избира... до колкото може. Избират и тези след него та до нашите дядовци и прадядовци. Ама са ограничени от патриархалните си обичаи и зависимости, които често довеждат избора до числото 1.

То аз съм се опитвал, на други места да повдигна темата за сексуалността през средновековието (демек времето на християнското учение) ама не съм срещал сериозна подкрепа. Може да го направя и тук.