Ами защото така иска по причини надхвърлящи човешкия ум... ако вярваш в Бог
духовния смисъл на вярата, вярата в Бог за мен преди всичко означава да бъдеш осъзнат колкото ти е възможно, а не да клинчиш овчедушно - да вярваш, означава вниманието ти да бъде изострено до крайност, само така се чете библията, докато пасеш тревичка, библията действително ще надхвърля собствения ти ум.

Бог не изкушава - Бог е добър и не въвежда в изкушение, но самата му доброта въвежда в изкушение. Божията доброта е нещо, което е вече налице, тя си съществува и не е необходимо да се прави каквото и да е било, за да се предизвика. Когато човек е добър, той не е направил нищо - просто е станал добър чрез Бога, но за да бъде лош, трябва да направи нещо, човекът е станал лош чрез себе си. Човек може да бъде само, когато върши зло - когато върши зло тогава човекът го има, когато върши добро, човекът го няма, доброто просто тече през него. Чрез злото утвърждаваш себе си, чрез доброто изчезваш - в това е изкушението.

Това е изкушението пред Адам - в градината на Едем, Бог присъствал навсякъде, Адам не бил там, той бил нещо, което не съществува, част от цялото, но чрез своето неподчинение той създал себе си, чрез отхвърляне на Бога, чрез вършене на зло, чрез самоутвърждаване, така Адам станал самия себе си, инак нямаше и да чуем за него. Злото вкарва в страдания, но в него има най- голямата съблазън - то създава Аза и ти можеш да почувстваш, че ти си. За това известните духовни учители са обгърнати в мистерия - Исус, Буда, Лао Дзъ, Мохамед, Нанак, Махавира, Нагарджуна и т.н. са все хора, за които почти няма исторически сведения, за някои даже изобщо няма и за това не малко хора смятат, че това са просто литературни, художествени образи, че в действителност такива хора изобщо не са съществували. Това са хората, които ги няма, в противоположния край са хора, които са записани в историята с големи подробности - Чингис Хан, Хитлер, Цезар, Александър Велики и т.н., това са хора, които ги има, колкото повече зло са вършили, толкова повече са утвърдили своето съществуване. Колкото повече вървиш против - против вятъра, против потока, против Бога, толкова повече чувстваш, че си.

Преди време бях попаднал на една мисъл на Бодлер, която е невероятно вярна- "Истината е; истината е прекрасна; истината е Бог. Аз вярвам в нея. Ето защо ще й се противопоставя". Откъде идва това противопоставяне? - Бодлер казва: " Ако аз не й се противопоставя, няма да бъда. Аз трябва да кажа "не"; едва тогава мога да бъда". Иначе истината ще те надвие, ще те обвие, ще те обкръжи, човек просто изчезва в нея, ще се стопи в нея. Аз мога да кажа, че съм извършил зло, но не мога да кажа, че съм извършил добро - доброто винаги се върши от Бога, доброто е винаги налице, няма нужда да го създавам, то вече си съществува, злото трябва да се създаде. Мога да претендирам за авторство в/у моите сънища, но не мога да претендирам, за авторство в/у реалността - това е изкушението, "не" е съблазнително. Самата доброта на Бога, изкушава против него - трябва да му се противопоставиш, трябва да вървиш против него, трябва да го предадеш, инак ще се загубиш, ще изчезнеш. Адам казва "не", Исус казва "да", а аз казвам, че това е цялата история на човека - Адам е първия син човешки, защото е потвърдил себе си, отричайки Бога, Исус е първия син Божи, защото е потвърдил Бога, отричайки себе си, казвайки "да", той се отдава и изчезва, това което остава е Бог.

Изкушението се появява, защото изглежда, че Бог те унищожава - Исус се е срещал с хора, които биха искали да кажат "да", които биха искали да му се отдадат, но не могат, нещо в тях им казва "бягай не стой тук, опасно е да бъдеш тук", усещат, че има риск, нещо в тях ги изкушава, а не че Исус ги изкушава. Когато видиш нещо, което вече присъства, не може нищо да се направи - трябва само да го разпознаеш, но тогава къде ще бъдеш, така се появява изкушението.

А такива богословки похвати, дето ти дават нищо не значещ отговор, са напълно безполезни, освен за властимащите - не, че Бог е надхвърлил човешкия ум, а властта, която се интересува от покорни овчици е притъпила човешката интелигентност: "недей да го мислиш, щото няма да го разбереш - просто вярвай и ми се подчинявай, туй то". И ако познанието, прави богът Бог, то тогава и хората ще се изравнят с Бог - действително тогава диктаторът ще трябва да наказва, ще трябва да вземе мерки, за да не му отнемат властта, тъй като действително съществува такава вероятност.

Е не бях ли прав като казах, че трябва да се уточним от каква гледна точка ще пристъпим към въпроса?
не, не си прав - няма какво да уточняваме, към духовността се пристъпва само по един начин: като такъв, какъвто си. С твоето разбиране, с твоето неразбиране, с вярата и с невярата, със съмнението и с убеждението, с всичко което си, открит и незащитен, напълно гол, без дрехите на философията, теологията, науката, без защитата на авторитета, няма зад какво да се скриеш, в битието преградите не съществуват, онова зад което се опитваш да се скриеш, те издава.

п.п. Бог не наказва, Бог е милостив, в това е неговото величие - Бог не наказва, той само разкрива, разкрива тайните на битието, ако не разбираш, че чрез вършенето на зло сам си причиняваш страдание, сам чукаш на портите адови, сам напускаш райската градина, то Бог не ти е виновен, той не те е наказал, а просто ти не си разбрал.