"Изгонването" е нещо интересно, защото то представлява вид обезземляване или лишаване от съществувалия дотогава бит и препитание. Що се отнася до причината за това, тя вероятно не може да се разбере напълно (загърната е с митология). Сексуалното прегрешение може да е само театър, който се използва като повод, а реалната причина може да се състои в недостиг на ресурси, формата на собствеността (Адам и Ева като работници в градината), възникване на вид катастрофа или несъгласие, приключване на "помощния" период от подготовката за живота и т.н. Явно тука също имаме архетипни опитности и Бог не е някакъв жесток собственик, а по-скоро обективация на това, което се случва в света с цялата му пълнота. Рационализацията може да е на самите Адам и Ева - само ако не бяхме яли от ябълката, може би нямаше да се случи това. Всъщност митологичната форма е приемлива, имайки предвид, че не е важно точно какво се е случило, а неизбежността на това, което трябва да се прави след това.

-*-

От подобна гледна точка сексуализирането на мита може да е вид утешение. Какво му остава на обезземления (или лишен от традиционен бит) човек освен вид отклонение на вниманието към други неща като също толкова важни или интересни (секс, любов, Бог, хоби, наука) с цел мотивация.

Типично жената се озовава в това положение (на обезземляване) и тя започва да работи с изкушения и други подобни. Всъщност в подобен модел на поведение може да попадне и мъжът. Друг вариант е човек да се заеме с проекта или скрипта за живота (например такъв, какъвто е предписан от религията) с катастрофична спешност (но зависи дали в крайна сметка има възможност за успех по този начин). Вариации на споменатото са и развиването на способности, обучението, посвещението, амбицирането и т.н.

-*-

Проститутката просто развива едни способности относно това, което е допусната да владее (тялото си, защото обикновено владее малко други неща в света), но пък същото може да затвори вратите за други видове развития. Като цяло най-важното е да видим характера на системата в момента и какви видове "вход" допуска тя за "обезземлените". Религиозните дейци развиват други способности и често също са в позицията на "обезземлени". Много от новите области, да кажем в инженерната сфера също в началото са дело на "обезземлените", но след това те вече създават цяла нова сфера, която се превръща в техен бит. Тоест тяхната "земя" сега е "индустрията" и стопанското предприятие. Едни от тях може да станат собственици, а други да се намират на по-ниското стъпало, но предполагащо по-висока активност, а именно на онези, които са собственици на дейността, която извършват или на работниците. Така и свободните градове например не са някакви огромни феодални владения, а място, където иначе обезземлени кръгове постигат голям просперитет не въз основа на владение на нещо външно, а благодарение на развитие на собствените си способности и дейности.