Това е хубав въпрос, защото действително не само в съвременните преводи, но и в оригиналния текст на Римляни в този стих (8:11) "смъртни тела" е в мн. ч., за разлика от Рим. 8:21, 1 Кор. 15, Фил. 3:21.

Възможни са две обяснения на това множествено число в перспективата на библейското учение за възкресението на израилевото Тяло-Общност:

1) става дума за две смъртни общностни тела - общностното тяло на остатъка от Южно израилево царство - Юдов дом, Юдея - и общностното тяло на разпръснатото, стананло езичническо, но оживяващо и възвръщащо се по времето на Христос и апостолите Северно царство - Израилев дом; тези две, дълго време разделени, заветно-общностни реалии започват по времето на Христос и апостолите да стават едно, до пълно славно сливане в един "нов човек" - ср. Ефесяни. гл. 2.

2) или пък става дума за множество индивидуални човешки тела, в буквален, а не корпорално-общностен смисъл, или множество поместни микро-общностни тела - местни църкви, които биват съживени още преди видимо, административно и литургично да се слеят в едното Тяло, което ще бъде финализирано чак през 70 г. сл. Хр. при пълното унищожение на плътското литургично израилево тяло на стария Йерусалим и ръкотворния Храм.

(Възможно е, разбира се, и трето обяснение или по-точно псевдообяснение, в което за съжаление вярват много от днешните християни - това за тепърва предстоящото индивидуално възкресение от индивидуалната му физическа смърт на всеки отделен човешки индивид живял някога ; но то не е библейско и не е светоотческо и към него задълбочените литургични християни трябва в най-добрия случай да се отнасят със снизхождение, като към благочестив мит създаден за удържане във вярата на по-наивните и лековерни братя в Христа.)

При всички случаи обаче имаме две общи възкресения (ср. Откр. 20:4-6) - едно, което е в процес още от въплъщенското служение на Христос и което се интензифицира след Възкресението Му и след изливането на Духа на Петдесятница; и друго възкресение, което представлява финализирането на първото, което е по-внезапно, по-зрелищно, по-едносъбитийно и което се случи през 70 г. сл. Хр. при окончателното разрушаване и опожаряване на стария свят, на старата израилева литургична система.

Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов,
с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си,
съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси,
тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Иисуса; за да показва
през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез
добрината Си към нас в Христа Иисуса. (...)
Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани
от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се
извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христа, странни на
Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да
имате надежда и без Бога на света.
А сега в Христа Иисуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо
чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела
едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си
унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в
постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да
направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби
на него враждата. (...)
Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите
и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на
апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Иисус,
върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на
Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)