|
Нима многократно не ви показах и доказах, на вас - суеверниците лазаристи, че и в Стария и в Новия завет става дума за възкресение на заветната общност, а не за индивидуално телесно възкресение след физическата смърт на всеки отделен индивид, бил той член или не на тази заветна общност?
Още отпреди години Бог ми разкри тази величава тайна, докато изучавах словото Му и аз ви я приподнесох на достатъчно ясен език, в лесносмилаема форма, но вие сте твърдоглаво и опърничаво поколение, дето няма уши да слуша Божието слово:
Тялото на заветната общност е първосъздадено като Адамово, посято е в тление (с всичките му там преходни моисееви забрани и ограничения), но възкръсва в нетление, като новосъздаденото Христово тяло, растящо за победа и триумф над света. Това е поантата на Павловото и изобщо на новозаветното благовестие. Смъртното тяло на плътския Израил беше близо до окончателна кончина по времето на Павел и първоапостолите и бе заменено от безсмъртното тяло на духовния Израил - Църквата Христова.
В 70 г. от Хр. старата литургична система (и съответно плътския Израил като единствен приемник на Божията благодат) беше окончателно унищожена от пратените от Бога погански войски и на нейно място бявно и полека започна да расте, да се калява и утвърждава до пълна победа и триумф възкресеното заветно-общностно тяло на новия, духовен Израил - Христовата Църква.
Нека отново прочетем края на 1 Коринтяни 15 без суеверно-лазаристки предразсъдъци:
А щом това тленно [общностно] тяло се облече в нетление,
и това смъртното [общностно] тяло се облече в безсмъртие,
тогава ще се сбъдне думата написана:
"смъртта биде погълната с победа".
"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът [даден на плътския Израил].
Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез
Господа нашего Иисуса Христа.
И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и
напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви
[по съграждане на възкресенската духовна общност]
не е напразен пред Господа.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|
Re: "Атанасиева" изповед на вярата [re: Stephanus]
