Така наречената "Атанасиева" изповед на вярата е първият официален изповеден документ в историята на християнството, в който изрично е формулирано учение за финално възкресение на всички хора в телата им (мн.ч.!!!), според делата им, било за вечен живот, било за вечно наказание.

"[Христос] се възнесе в небесата; седна от дясната ръка на Отец, Всемогъщия Бог; откъдето ще дойде да съди живите и мъртвите.
При Чието идване всички хора ще възкръснат в своите тела [omnes homines resurgere habent cum corporibus suis] и ще дадат отчет за своите собствени дела.
И тези, които са вършили добро, ще отидат във вечен живот; а тези, които са вършили зло, във вечен огън.
Това е вселенската вяра, която ако човек не вярва точно, той не може да се спаси."

На пръв поглед непоклатимо доказателство за вярата в предстоящото възкресение на всички индивидуални човешки тела, но при по-внимателна сверка с фактите, става ясно, че тази "изповед" нито е на св. Атансий Велики, нито е приета от вселенската Църква, нито е, собствено казано, изповед, а е откровен фалшификат, който Източната църква никога не е приемала, а Западната е цитирала само между другото и то не като авторитетен догматичен източник. Този фалшификат най-вероятно е композиран през 6 век, ако не и по-късно, под влияние на Августиновите самочинни нововъведения в учението за финалното възкресение, с цел тези нововъведения лъжливо да се основат на по-ранен, по-авторитетен и по-консенсусен нелатински църковен авторитет, а именно св. Атанасий Велики, живял два века по-рано.

In fact, it was not originally called a creed at all,[5] nor was Athanasius' name originally attached to it.[6] Athanasius' name seems to have become attached to the creed as a sign of its strong declaration of Trinitarian faith. The reasoning for rejecting Athanasius as the author usually relies on a combination of the following:

1. The creed originally was most likely written in Latin, while Athanasius composed in Greek.
2. Neither Athanasius nor his contemporaries ever mention the Creed.
3. It is not mentioned in any records of the ecumenical councils.
4. It appears to address theological concerns that developed after Athanasius died (including the filioque).
5. It was most widely circulated among Western Christians.[2][7]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите