Добре де, дела и самодоказване, о.к., но не е баш така, любовта на Бог да е към всички в зависимост от това, доколко спазват критерии. В Библията имаме червената нишка на безусловната любов на Бог към потомството на Авраам, Исаак и Яков. Колкото и да се окаква това потомство (не говоря за днешните псевдо-юдеи, узурпирали името и историята на древните), от него ще има избран остатък. Взаимоотношението между Бог и Неговите си е семейно, интимно, съкровено. Имаше един зевзек в друг клуб, който преди време беше дал следната красноречива илюстрация относно безусловната любов на майките към децата си, която често цитирам: когато чуждото чаве пръдне - това е гнусно, когато моето се насере - това е мило, ще му се поскарам малко, ще го почистя и преповия. Така е и с отношението на Господ към старозаветния Израел и новозаветната Църква.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.