Това поставя на друга основа спешността за изработване на политика на взаимоотношенията с Бог. Примерно ако Бог е като личност, то дали ние трябва да се харесаме на него, както правим различни неща, за да се харесаме на друг човек, или пък ако Бог е в нашата есенция, следва ли да бъдем просто себе си, т.е. например да следваме всички онези неща, които откриваме в интелектуалния и моралния си капацитет. Освен това също се поставя въпросът за възможността за разделения при бога, както е при мита за Зевс и Прометей. Накрая независимо, че Бог е Бог, то всеки човек носи собствен живот, така че точно затова казвам, че изработването на политика и отношение е належащо.

Също така, ако съществува знание за Бога, то виждаме, че то по една или друга причина не достига пълноценно до всички. Не е ясно дали това е технически проблем, например заради това, че онези, които получават специализирано знание се концетрират в свои групи, или пък методът на управление по обективни причини изисква този подход, или въпросното е резултат от това, че едни хора със знанието за Бога се опитват да завладеят други хора с знание за Бога и след това ги оставят "безпросветни. Също имаме подозрения в манипулация, до степента някои да живеят с мисълта, че изобщо не съществува Бог, а други, че са в неговата директна команда.