Въпросите и (хипо- или хипер-) тезите ми относно същността на общото телесно възкресение не са шега, поне не за мен. Иначе, това с поканата за преодоляването на мързела за ровене в книги ме разсмя и много ми хареса като формулировка. Да, със сигурност която и да е смислена тема, предполагаща осбсъждането на Писанията, Преданията и църковната история съдържа и такава покана. Това важи и за мен в пълна сила, така че приветствам цитирането на пасажи от ранните църковни отци, независимо от съмнителното качество на преводите.

Аз не оспорвам, че възкресението на мъртвите е фундаментална част от раннохристиянското Благовестие, а това, че става дума за възкресение на всички съществуващи индивидуални човешки самосъзнания и тела, т.е. личности. Това е въпрос на философска или богословска антропология - какава е същността на индивидуалния човек? Аз не виждам в трудовете на ранните християнски автори да има разбиране, че същността на идивида е съвкупността от личните му преживявания и спомени плюс уникалния му телесен генотип и фенотип, както често си мислим днес. Същността на индивида за древните юдеи и християни, а и за много от поганците е принадлежността към семейството, рода, етноса, полиса, империята, религията и пр. надиндивидуални човешки реалности. Същността на идивида е и съвкуптността от ръководени от добродетели (или пороци) действия по време на жизнения път, какъвто възглед, макар и по-сложно формулиран, е в основата на Аристотеловата "Никомахова етика". Личните преживявания и спомени са по-важни за киниците, епикурейците и хедонистите, но не и за повечето други морални, религиозни и светогледни школи в древното Средиземноморие.

В евангелието на Марк има един много интересен епизод, показателен относно темата за личностната идентичност и възкресението:

И цар Ирод чу за Иисуса, (защото името Му стана известно),
и думаше: "Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това
тия велики сили действуват чрез Него."
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк,
като един от старовременните пророци.
Но Ирод, като чу за Него, рече: "Това е Иоан, когото аз обезглавих,
той е възкръснал." Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана,
и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа,
понеже я беше взел за жена.
(Марк 6.14-17)

Днес, понятието за личностна идентичност, вкл. телесна, е доста по-прецизно дефинирано, измеримо, сравнимо и разпознаваемо, вкл. с помощта на досиета, вписвания в държавни и търговски регистри, фотографии, пръстови и зъбни отпечатъци, ДНК. Съвременните Ироди и Иродиади не биха имали същия проблем с идентификацията на някой опълчил им се пророк, ако той би възкръснал след като са го бастисали. Точно затова казвам, че не трябва да пренебрегваме разликите между нашите разбирания за личностна идентичност с тогавашните и да си мислим, че всеки път, когато древен автор пише за възкресение, пък било то и плътско, става дума за някакво точно възпроизвеждане на брой, форма и подробни характеристики на тела и памети.

Христос, Богородица и канонизираните светци трябва в голяма степен да продължат да бъдат такива, каквито са били и преди смъртта си, с това ползват живите си и възпроизвеждащи се билологично и културално последователи. Но не виждам защо трябва всеки човек да възкръсва и да се възнася по този начин или тялото му да остава нетленно? И по-важно - да оставим моите лични съмнения - къде в ранноцърковните писания се говори за възкресение, или успение и възнесение, или нетленност, подобни на тези на Христос, Богородица и светиите? Къде се говори, че всички личности ще възкръснат?

Точно защото питая уважение към църковното почитане на свети мощи и отделянето на светиите като специален личностен и общностен пример и ходатаи за живите, се съмнявам всеки отделен спасен вярващ да заслужава такава почест.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.