| 
         
        
  
        
				Поддържам две паралелни тези относно поставянето под въпрос на възкресението на индивидуалните тела - едната минималистична, друга максималистична, условно казано. Според минималистичната - която е и по-важната за мен - индивидуалното възкресение на всяко отделно човешко тяло е маргинално учение за ранните християни и е по-малковажно от учението за Тялото-Църква и не е еретично да имаме съмнения в това маргинално учение. А според максималистичната и по-радикална теза - до към 4 и 5 век изобщо няма изрично и консенсусно християнско учение относно идивидуалното възкресение на всички хора. Някой си апологет го споменава между другото и толкоз. И то повече в контекста на съмненията във Възкресението на Христос, в което всеки християнин вярва, а не толкова в контекста на финалната съдба на всички мъртви. Не е абсурдно да се вярва в телесното възкресение на мъртвите, се опитват да докажат на езическите си слушатели ранните апологети. 
 
 Точно тази първа част на тезата ти е най-незащитима. 
 
 Почти всички известни християнски автори от този времеви отрязък пишат за бъдещото телесно възкресение. 
 
 Кой от всички следващи да ти цитирам ?
 Юстин Мъченик, Ириней Лионски, Ориген, Тертулиан, Йоан Златоуст, Августин
 
 Ето ти Ориген, който пък цитира Йоан Златоуст / За началата / :
 "Вярата, както вече казахме, ни дава непосредствено опит за Бога - преживяване на Божественото в собствената ни душа. Този опит на вярата ни дава основание да се надяваме на Божията любов и милост, на това че Бог непременно ще се погрижи за нас и ще ни дари спасение от болката и страданието на материалния свят въдворявайки ни в своето Небесно царство. Тази идея е изразена по чудесен начин от св. Йоан Златоуст: "Предметът на надеждата изглежда сякаш не притежава действителност, но вярата му дава действителност... така, напр., възкресението още не е станало и не е в действителност, но надеждата го прави действително за нашата душа".
 
 Тертулиан  / Апология / :
 "Най-сетне тези избраници трябваше да възвестят какви знамения за величието на своята отсъда даде Бог чрез поройните дъждове и небесния огън, какви закони установи, за да може човек да заслужи добре пред Него, какви въздаяния отреди на тези, който не ги знаят, на тези, който ги пренебрегват, и на тези, който ги спазват. В края на времената, след като възкреси всички умрели от самото начало и като им възвърне плътта, Той ще въздаде на всекиго според делата му и ще отреди като награда на своите служители вечен живот, а на нечестивите - огън, също така вечен и неугасим."
 
 "Нека и демоните се смеят с вас на всичко, на което се смеете. Нека отричат, че Христос ще съди всяка душа от началото на света, след като възкреси тялото и."
 
 "Но тъй като повод за това възкресение е определеният от Бога Съд, човек непременно ще се представи същият, какъвто е бил, за да получи от Бога въздаяние за делата си - добри или лоши. Ще се представят и телата за това, защото душата не може сама без солидна материя, т.е. без плът, да понесе каквото и да било. Това, което душите трябва да изтърпят по Божия отсъда, не са го заслужили без плътта, в която са извършили всичките си дела." 
 
 "Ти, човече с толкова велико име, ако си проумял поне от Питийския надпис, че си господар на всичко, което умира и възкръсва, нима си мислиш, че умираш завинаги? Където и да е пръснато тялото ти, ще възкръснеш. Каквато и материя да те унищожи, да те погуби, да те погълне, да те превърне в нищо, ще те върне обратно. Самото нищо принадлежи на Този, Комуто принадлежи всичко"
 
 Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?Редактирано от Stephanus на 20.02.14 14:38. 
        
        
  
          |