Поддържам две паралелни тези относно поставянето под въпрос на възкресението на индивидуалните тела - едната минималистична, друга максималистична, условно казано. Според минималистичната - която е и по-важната за мен - индивидуалното възкресение на всяко отделно човешко тяло е маргинално учение за ранните християни и е по-малковажно от учението за Тялото-Църква и не е еретично да имаме съмнения в това маргинално учение. А според максималистичната и по-радикална теза - до към 4 и 5 век изобщо няма изрично и консенсусно християнско учение относно идивидуалното възкресение на всички хора. Някой си апологет го споменава между другото и толкоз. И то повече в контекста на съмненията във Възкресението на Христос, в което всеки християнин вярва, а не толкова в контекста на финалната съдба на всички мъртви. Не е абсурдно да се вярва в телесното възкресение на мъртвите, се опитват да докажат на езическите си слушатели ранните апологети.

Навярно първата по-експлицитна и подробна формулировка на онова, което през Средновековието и Модерността става най-разпространен християнски възглед за индивидуалното възкресение на всички, се намира в последната книга на Августиновия труд "За Божия град" от нач. на 5 в. Там се въвежда раздвояването на духовно и телесно възкресение, което е небиблейско и противоречи на ранния символ "чакам възкресение (едно!) на мъртвите", директно следващ члена за кръщението; там се твърди дори, че възкресените индивидуални тела ще запазят своя пол и че дори и ембрионите, умрели в майчината утроба, ще възкръснат. Оттогава постепенно и възгледът за Тялото-Църква започва да избледнява и да се маргинализира и есхатологията започва да става все по-накъсана, езотерична, зависеща от субективни тълкувания на единични образи, без оглед на цялостното библейско повествование.

Най-важното за мен е, че няма изрично постановление на вселенски събор относно точната форма и вид на възкресение на мъртвите. За разлика от подробните утвърждения и анатеми относно Божието триединство и Христовите природи и воли. Учението за възкресението на всички индивидуални тела е въведено от повлияните от гръцката митология и философия апологети като рационализация на разпространяващата се практика по почитането на свети мощи и усложняването на погребалните ритуали и гробници за заможни християни. Това учение не противоречи на каноничните св. Писания, но и не е изрично заявено в тях. А днес, сред т.нар. "консервативни" християни, то е издигнато на пиедестал, засенчващ по-централното учение за единната, съграждаща се с труда на светиите Божия Църква.

Вярвам...
В една света, съборна и апостолска Църква.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
Чакам [едно] възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век.
Амин.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.