Виж сега как аз трябва да ти помагам да изразиш позицията си по-отчетливо, преди да я опровергая. От цитираните от теб библейски стихове, единствено онзи от 2 Кор. 5.10 е като че ли "доказващ" отчетливо индивидуалния момент на финалното възкресение и съд. Но ти дори си пропуснал да подчертаещ значимата дума в случая:

"Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище,
за да получи всеки според това, което е правил в тялото -
било добро, или зло."

Да прочетем и малко по-нататък в същата глава:

"Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че,
понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели; и че Той умря за
всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях
е умрял и възкръснал.
Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали
Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме. За туй, ако е някой в Христа,
той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново."
(2. Кор. 5.14-17)

И 1 Кор. 11:

"... всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате
смъртта на Господа, докле дойде Той.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен
за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така
да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае
Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина
между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме
сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа,
с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света."


Нека в тази светлина се върнем към 2 Кор. 5.10 -

"Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище,
за да получи всеки според това, което е правил
в тялото - било добро, или зло."

Тук става дума за вътрешноцърковния съд над онези, които мистично съучастват във възкресеното Христово Тяло и са мъртви за тленното тяло на погиващия Израил и които още в настоящето си са започнали да получават назидателно наказание в рамките на Тялото, за да не бъдат съдени извън Тялото заедно със света. Смъртното общностно тяло на стария Израил преминава (в процес на окончателно загиване по времето на апостолите) и Христовите членове трябва да се впишат в безсмъртното възкресенско общностно Тяло-Църква, за да допринесат за триумфа му над света. И затова всеки със зор, с много жертви и труд, заслужава привилегията да бъде в Тялото Христово и е съден още приживе от настойниците и братята си, и чрез тях от самия Господ, ако съгреши срещу Църквата и чрез това срещу Господа.

Това разрешава и привидния парадокс, пред който всеки начинаещ читател на Павловите послания се изправя: как така хем в Христос, чрез упование в Него, всичко ми е простено, хем бивам съден по делата си? Отговорът е, че Църквата, която Христос изкупи с кръвта Си, е спасена и възкресена за нов славен живот в Божието присъствие, но всеки неин член трябва да положи много самоотрицателно усърдие, за да устои в това спасено и възкресено Тяло.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.