Мерси за цитатите. Това ми напомня нещо тематично близко. Преди няколко години се захванах да чета "Очерк по мистичното богословие на Източната църква" на Владимир Лоски, българското издание, но не бях в съответното умонастроение и така и не го прочетох, не само до края, но и внимателно. Сега съм поставил книгата на нощното си шкафче, самоподканяйки се този път да я прочета внимателно и до край, но все отлагам.

На този етап много по-интересни и мистично поучителни са ми не текстовете на следсредновековни светители и богословие, а текстовете на православните литургии - Златоустова и Василиева.

И наивното ми недоумение, как е възможно много от черкуващи се, закъснявайки за Литургията, вместо бързо да се присъединят към смиреното участие в нея, следвайки реда на литургичния канон, да се суетят енергично пред иконите и пред трона, ивършвайки пред тях показни кръстни знаци и поклони, без синхрон с другите присъстващи, които жестове пред индивидуалните икони и трон трябва да се извършват преди Лирургията, а не докато тя вече тече. Това се е превърнало в правило, не говоря за редки и извиними изключения. Да не говорим пък за ония селски тарикати, дето идват чак накрая, само да напълнят шепи с нафора, теглят си по един кръст и си тръгват със задоволството, че са надхитрили ранобудните съвестно черкуващи се балами, взимайки си магически целебни залци без излишно киснене сред монотонната и неразбираема Литургия. И после иди, че обяснявай на протестантстващите за единната свята Православна Църква, съхранила древното християнско богослужение... Но това е друга тема, просто я споменавам тук, защото едва ли има смисъл да я отварям като нова... Реакциите в православния клуб биха били от сорта: ясно де, знаем, и кво?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите