|
Виждам, че ще си говоря сам, защото те мързи да четеш, камо ли да мислиш. Така да бъде, щом има какво още да кажа за всеки случайно пападнал, който има очи и ум да чете и разбира. Не се обиждай, не изключвам и тебе от това "всеки", но може би някой друг път, когато си в настроение да прочетеш и преосмислиш бележките ми по тези теми.
Повтарям за ен-ти път, че в ранната Църква липсва изрична еднозначна консенсусна формулировка относно въпроса за финалното общо възкресение на мъртвите; и обсъждането му, когато изобщо е имало такова, е било второстепенно, за разлика от горещите и взаимоанатемосващи дискусии по въпроса за Божието триединство и природите на Христос.
От по-късните църковни отци, от кр. на 4 и нач. на 5 век, св. Августин и св. Йоан Залатоуст, като най-плодовити изразители на ортодоксията съответно на тогавашната Западна и Източна част на Църквата, имат коментари на 1 Кор. 15 или паралелни пасажи, но също не еднозначно формулиращи учение за това, че всеки един живял някога човек ще възкръсне със същото самосъзнание за вечно блаженство или вечни мъчения. Най-важното е че дори и те не са сметнали за нужно, при всичката им текстуална продъктивност и разнообразност, да посветят отделен диалог, трактат или поне глава от писанията си на подробно обсъждане на въпроса за финалното възкресение на всички хора.
Въпросът допълнително се усложнява със зараждането и разпространението тъкмо тогава на култът към светците или светиите, като персонално почитане и молитви към отделни и вече починали хора, считани от Църквата за святи. Товава започва и почитането на мощите на светиите и вярата в (поне частичната) нетленност на телата им. Показателно е, че в "Точно изложение на православната вяра" св. Йоан Дамаскин има отделна глава "За почитането на светиите и на техните мощи", но не и глава, посветена на бъдещото общо възкресение на мъртвите!
И чак още по-късно - вече във "високото" и късното Средновековие - започват изричните схоластични формулировки и спекулации за възкресението на телата на всички живяли някога хора; тогава започва и усложняването на визиите за отвъдното, и добавянето на Чистилището в Западната църква. Всички тези развития остават вторични и спомагателни спрямо основния въпрос - единството и триумфа на Църквата.
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|