Разбирам озадачението ти от това, че изобщо е възможно друго тълкуване - и то напълно библейско - на фразата "възкресение на мъртвите" от онова, което винаги си смятал за очевидно и което много други днешни християни смятат за очевидно.

Затова се опитвам без излишна припряност да обяснявам повторително и всеки път с някой и друг нов детайл учението за "възкресение на мъртвите" в светлината на цялостното библейско повествование, от Сътворението и Едемската градина, през Грехопадението и Потопа, през свещената история на древен Израел, до времето на Христос и апостолите и до Апокалипсиса и унищожението на "стария век" през 70 г. сл. Хр. Става дума за раждане, отпадане, възстановяване и прославяне на заветната Божия общност.

"Възкресението на мъртвите" е преди всичко възстановяването и възвисяването до Божието присъствие на Църквата - СЗ-ната Църква-Израел умира и възкръсва в новия Израел. Следтленната съдба на отделните членове е второстепенен и дори маргинален въпрос за тогавашните вярващи и не е обект на детайлни или еднозначни обяснения в Библията. Тъкмо от гледна точка на цялостното библейско повествование е екзегетически некоректно да се отделя втора част на 15-та глава от 1-во Коринтяни от предходните глави за тялото-общност и да се твърди, че за разлика от предходните в нея се говори за възкресението на индивидуалните тела, а не за живота и възкресението на тялото-общност от пръстно в духовно.

Св. ап. Павел изрично заявява в тази глава, че ако нещо не умре, не може да възкръсне. Ползва и образното сравнение със семето, което не ражда плодове, ако преди това не умре*. В края обаче заявява, че не всички ще починат, но всички ще се изменят във финалното възкресение. Т.е. почиването/заспиването, която е думата ползвана в НЗ като евфемизъм за индивидуалнтата телесна смърт, не е равнозначно на задължително предхождащата възкресението смърт. Ето ти поредна храна за размисъл.

Сега, на конкретния ти въпрос за павловата съпоставка на Христовото Възкресение с финалното общо възкресение на мъртвите: Най-лесно е да си обясним с какво онова велико чудо-знамение предизобразява очакваното финално възкресение и вечен живот на вярващите, съпоставяйки го с предшестващите го в евангелските разкази по-"скромни" чудеса-знамения: изцеляване, изгонване на демони, възкресяване на единични мъртви (пред-Възкресенско и неокончателно!). Тези чудеса-знамения изобразяват по видим за тогавашните плътски очи начин невидимата духовна реалност на тогава започналия и тепърва имащ да се разгърне изцяло процес на изцеляване, прочистване и възкресяване на Божията общност от болестите, тъмнината и смъртта на греха. Тези по-"скромни" чудеса-знамения всъщност са по-зрелищни, по-масово засвидетелствани и по-впечатляващи плътските очи, в сравнение с най-великото за вярващите чудо-знамение - Възкресение Христово. Но въпреки това, тъкмо то е посочено от ап. Павел като начатък и първи плод на общото възкресение! Защото всички вярващи мистично съучастват в Христовото Тяло, а не, примерно, в Лазаровото. Затова е важно да се подчертае и догматично да се утвърди реалността на Христовото плътско възкресение, както са и сторили първите вселенски събори, пресичайки попълзновенията на гностици и докетици. Още по-твърда храна за размисъл.

Ако мъртвата в греховете си общност не се възкресява - нека перифразирам в светлината на горните пояснения ап. Павел - за какво изобщо беше нужно това най-велико чудо-знамение - Възкресение Христово? Ако привиждаме бъдещото възкресение на всеки починал като буквална реплика на Христовото, "разводняваме" уникалността и мистерията на това само едно единствено изкупително и спасително Възкресение, в което всички вярващи още приживе участват, съ-работейки за изграждането на Божието Царство; и омаловажаваме учението за мистичното участие още тук-и-сега в Тялото-Църква. Да не бъде!

За християните няма истински живот извън възкресеното и седящо отдясно на Отца славно Христово Тяло, което е богочовешки начатък и гарант за растежа, възкресението и победата на видимата богочовешки общностен организъм. Ако се трудят в Христа, а накрая Неговата Църква не победи силите на "този свят" и не стане доминираща богочовешка реалност, то напразни са били нашите усилия и напразна е била нашата вяра. Но сега имаме надежда, че като се трудим за съграждането на Божия Храм-Общност, усилията ни няма да отидат на вятъра, защото Христос Възкръсна!

А щом това тленно тяло се облече в нетление,
и това смъртното тяло се облече в безсмъртие,
тогава ще се сбъдне думата написана:
"смъртта биде погълната с победа".
"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата
чрез Господа нашего Иисуса Христа.
И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими
и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че
трудът ви не е напразен пред Господа.

(1 Кор. 15.54-58)


___________________
* Което образно сравнение (умиращото за да даде плод семе) допълнително поддтиква към размисъл, надхвърлящ ограничеността на индивидуално-възкресенската перспектива:
- Не е ли възкресението нещо различно от възпроизвеждането на себе си, не е ли то раждане на много повече от себе си, чрез отказване от себе си и допринасяне за благото на Божията общност?
- Кое би значело по-голямо възкресение за "нашия" отец Авраам - да се клонира тялото му след хилядолетия смърт, или да произведе богоизбрано и богопомазано потомство, многобройно като звездите?

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.