Нещо ме мързи да пиша та се хващам за последните думи на Абсинте.

Извън Църквата няма спасение.

Мисля че цитатите са самостататъчни:

ап. Павел към Римляните:
Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
" Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.
Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен.
Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова".
"И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им".
Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?"

Относно сегашното предвкусване на помилваните от БОГ ето как описва личният си опит старец Йосиф Исиhаsт.

"Когато настояхме, старецът да направи някакво сравнение с обичайната светлина на този свят. Той отговори:
“Ще ви кажа само следното. Светлината на този свят, по времето, когато слънцето стои най-високо, е мрак в сравнение с тази божествена светлина. Удивително е, по какъв начин се извършва това общуване и съединяване на Безпределната и Нетварна (светлина) с тварните и ограничени хора, които благодарение на нея наистина стават богове и синове на Всевишния (виж Пс. 81:6). Само тогава човек чувства и се уверява с цялото си същество, че е образ и подобие на Самия Бог. Всяко пространствено и времево ограничение
на тялото изчезва, човекът се оказва извън мястото и пространството и сред нерушим мир усеща себе си подобен на Бога, посредством Неговите енергии усеща, че и самият той е бог в Бога, без да знае как и колко.
Той не помни нищо от предишния си опит и предишния си живот и знае само Бога, от Когото е обгърнат, че Господ е благ (виж 1 Петр. 2:3). Човекът не недоумява, не се чуди, не изследва, но в пълнота се приобщава към едно безгранично щастие, което му изглежда не чуждо, а свое и естествено. Това усещане не винаги е едно и също. Случва се при някои други съзерцания хората да го виждат и чувстват само отчасти, но това става, за да бъдат насочени към някоя друга цел, която е угодна на Божията благодат заради тяхното утвърждаване или утешение.”

Истинското съзерцание е такова, че пълнотата му поражда пълна забрава на този тварен свят, явявайки само свръх-естествените тайнства на вечния живот. Това става, както казахме, в часове на молитва, независимо от мястото и времето, от това дали е ден или нощ. Това е изпълнението на Божиите обещания в този живот, давани от Бога и приемани от човека. Човешкото старание и воля не добавят нищо към това, но това се дава от Бога като дар на чистите по сърце, защото те съгласно Господнето слово ще видят Бога (Мат.
5:8). Източникът на всички тези блага е покаянието, а пределът - Божията благост, приемаща смирението и молбата на човека. Защото Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява (Пс. 144:19)."

ДАЙ БОЖЕ НА ВСЕКИ ОТ НАС ДОРИ ЗА МИГ ДА УСЕТИМ ПОДОБНО НЕЩО.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 13.02.14 19:05.