|
Понеже цитираш нещо, което аз съм споменавал в този форум, отговарям. Като отчетливо се разграничавам от всякакви подигравателни и хулителни мнения спрямо споделяните от повечето християни интерпретации на общото финално възкресение на мъртвите.
, който си цитирал не е официален вселенско-съборен документ на Църквата. Знам, че повечето съвременни православни биха се съгласили с дадената в него интерпретация на съответния (11-ти) член на Никео-Цариградския символ на вярата, но това само по себе си не значи много за мен, защото аз държа повече на текста на самото кредо и на обобщените в него библейски и светоотчески учения, отколкото на съвременните му изложения и тълкувания, адресирани до най-широка и разнородна аудитория. Забележи, че в същия он-лайн източник, който си цитирал има изясняващи доктрините текстове, които включват "догмат" във заглавия си:
- Догмат за иконопочитанието (Никея, 787 г.)
- Догмат за двете естества в едното лице на Господа нашего Иисуса Христа.
- Догмат за двете воли и действия в Господа нашего Иисуса Христа
Това са догмати - неоспорими и недискусионни в рамките на Църквата истини - или ги приемаш или не си част от нея. Докато относно по-късната индивидуалистично-възкресенска интерпретацията на 11 член, такъв изричен догмат няма. Както е нямало и за иконопочитането преди Седмия вселенски събор в Никея (787). Самият член ("Чакам възкресението на мъртвите") представлява догмат, но не и допълнящите му извънканонични (което не значи неканонични!) интерпретации.
Въпросът за очакваното от първоапостолите и съвременниците им общо възкресение, първи плод и начатък на което бе сам възкръсналият Христос, не бива да се вади извън въпроса за Св. Дух - третото Лице на Светата Троица - и обитаваната от Него Христова Църква. Тъкмо във връзка с изброяване на основните дейности на Св. Дух са посочени в Некео-Цариградския символ на вярата, веднага след вярата в едната вселенска и апостолска Църква и едното кръщение за прощение на греховете, и членовете за очакваното възкресение на мъртвите и живота в бъдещия век. Казано на систематично-богословски език, в това верую еклесиологията и есхатологията са дадени като допълнящи точки към христологията и пневматологията, а не като отделни области, структурно независими от действието на Трединния Бог.
Какво имам предвид: от една страна, можем да развием много подробно и буквалистично учение за индивидуалното телесно възкресение на всеки отделен човек, без задължително да го свързваме с триединството на Бога. Такъв съвременен пример имаме в групата, наричща се "Свитдетелите на Йехова", чието най-много грабващо окото брошурно послание са тъкмо натуралистичните детайлни изображения и описания на бъдещия следвъзкресенски живот, където семейства се прегръщат радостно, тичат по тучни ливади, седят засмени на пикник с кротки животни, плодове и всякакви жизнерадостни шарении около тях. Това е един много хубав визуален образ на заедността и радостта в Божието присъствие, дори бих казал, че е библейски образ, но е само това - образ и то непълен и несъвършен; и не бива да се фетишизира и буквализира. Както не бива да се фетишизира и буквализира аудио-образа на неизговоримите ангелски езици и химни, който образ също е библейски, но непълен и несъвършен, взет в изолация.
Но, от друга страна, ако се концентираме не върху все още неясните ни и умишлено неразкрити в Писанията детайли за формата на съществуване на "очаквания бъдещ живот", а върху очистващото, оживотворяващо и възвисяващо ни до Небето още тук-и-сега действие на Светия Дух (най-пълно в колективното добротворство, изпълнение на химни и отправяне на молитви и особено в храмовата св. Литургия, която е короната на християнското хваление), избягваме грешката да отделяме финалното си възкресение и живот в бъдещия век от настоящото си участие в живота на изпълнената със Св. Дух Христова Църква. Ако още сега, в този си индивидуален живот, не участваме в църковния литургичен живот и не примемаме най-важните дарове на Св. Дух - църковните тайнства, чрез които още "днес" се причастяваме към Небесната възкресенско-възнесенска слава на Христос - още по-малко можем да се надяваме да вкусим блаженството на "бъдещия век".
"Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни
възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съ-oживи ни заедно
с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съ-възкреси, тури ни да съ-седим
с Него в небесни места, в Христа Исуса; за да показва през идните векове
премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в
Христа Исуса."
(Еф. 2.4-7)
(граматическото време на тези три подчертани от мен глагола е аорист и описва неща, които вече са се случили, или по-точно вече са започнали да се случват, но и продължават да са в процес на случване в момента на употребата на описващите ги глаголи, а самите глаголи са интересни с това, че и трите в оригинален гръцки съдъжат представката 'син-', т.е. на бълг. "съ-")
Извън Църквата няма спасение.
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|
Активно очаквам това възкресение в св. Литургия [re: Stephanus]
