Новозаветните писания и в частност синоптичните евангелия са пълни с примери за кризисен/ апокалиптичен морален максимализъм, т.е. морал и начин на живот, подходящи за преходния период от осъждането и унищожението на старозаветния свят и възвестяването и установяването на новозаветния. Те са адресирани на първо място към апостолите и на второ място към тогавашната новораждаща се Църква, съставена предимно от себеотрицателни мъченици. И не се отнасят в същия смисъл за вече установената и господстваща Църква Христова, при все че и в следбиблейската епоха има нужда от специално призвани Христови подвижници, които със себеотрицателния си христосообразен пример поне малко да смирят и боговдъхновят осветскостеното, но отвреме-навреме черкуващо се множество. Иначе, ако ги извадим извън контекста им от първи век и ги приложим към днешния следапокалиптичен свят, тези апокалиптични наставления биха нарушили процесите на материално и информационно възпроизводство и биха ни върнали в някакви по-примитивни и нецивилизовани времена, неспособни да приемат, споделят и умножават Божията благодат.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.