Внимание! - по-долу следват общи приказки и свръхобобщения за живота, вселената и нищо по същество. Да не кажеш, че не съм те предупредил.

Тривиалната, неромантична и невдъхновяващата истина според мен е че настоящото положение в държавата ни - като среден жизнен стандарт, възможности за работа и прекарване на свободното време - е доста по-добро от онова през 96/97-ма. Просто - за да употребя клишето, което често чувам във връзка с лятно-есенната протестна вълна - има дефицит на смисъл, на някакъв минимум общосподелен, консенсусен фундаментален смисъл. Като цяло, съвкупно, българските граждани са икономически по-добре в сравнение с тогава и ще стават все по-добре, но продължават да се чувстват прецакани и да си въобразяват, че при друга политическа ситуация шансовете им за по-щастлив живот са много по-големи. Само да падне този кабинет и ще живея в по-баровски квартал, в по-готина къща, с по-тузарска кола, с по-красива жена, оная ми работа винаги ще става, приятелите ми ще са по-готини и повече ще ме уважават и изслушват и пр. и пр. Тези неосъществими мечти се прикриват под високопарното "дефицит на смисъл". Истината е, както отдавна говори десния комунист Андрей Райчев, че Преходът (от социализъм към капитализъм) вече приключи и сега всеки е свободен, според способностите и желанията си, да се труди, да печели, да потребява, да инвестира, да емигрира, да медитира, да прави далавери, да завързва познанства, да се чупи на лошото общество, да кове щастието си, да си чупи главата и пр. и пр. Тази свобода идва в повечко на много хора и те не само не знаят какво да правят с нея, но и я смятат за проклятие.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.