Това е много важна тема - не само за евентуалното влияние на Хилел върху Иисус, но и в по-широк план влиянието на междузаветния юдаизъм върху новозаветните персонажи, автори, учения. И даже се чудя, защо ти, Аби или някой друг не я изведете като отделна. Аз се изкушавам, но - както и преди споменах - вече се натрупаха няколко теми с моя ник-нейм, затова избягвам да задръствам пейзажа.

Колкото и да е разпространена позицията, че новозаветното послание е качествено различно от старозаветното по отношение на любовта към свои и чужди и универсалния характер на благовестието, то каноничните и неканоничните писания от периода между Вавилноския плен и унищожението на Йерусалимския храм подсказват обратното - няма качествена разлика в моралните учения, а само приемственост, макар и действително, в някои случаи в НЗ с изострени нюанси, вследствие или в очакване на скорошната травма, свързана с унищожението и разпръскването от 70 г. сл. Хр.

По всичко личи, че новозаветните автори и компилатори не са имали за цел да отрекат основните учения на междузаветните равини/фарисеи, видни представители на които са били Хилел и Гамалиел, а са се стремили да изтъкнат приемствеността на Иисус и апостолите спрямо най-доброто от равинския и храмовия юдаизъм, като контрастното представяне на Христос спрямо последния е само в смисъл на това, че Христос напълно изпълнява и довежда до съвършенство ученията, познати в СЗ и в междузаветните юдейски предания, а не че ги отрича и предлага тяхна алтернатива.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.