Отговорих ти за Ириней - той има твърде неопределени спрямо днешните богословско-есхатологични стандарти възгледи за Антихриста, Второто Пришествие, установяването и съвършеното изпълнение на Божието царство. Това позволява те да бъдат четени в духа не един литургичен амилениализъм - Царството е вече сред нас - особено в богослуженията и още по-специално в св. Причастие, - но още не напълно и изцяло изпълнило се в света. (Литургичен, защото в гл. 33 на Книга Пета от "Против ересите", която глава е есхатологична, се споменава установяването на Евхаритията на Тайната вечеря, а по-рано, в гл. 2 от същата книга, става дума за Евхаристията за следващите християни и приемането от тях на истинските Тяло и Кръв Христови под формата на хляб и вино.)

Сравнени със съвременните есхатологични възгледи, повечето църковни отци се доближават най-много до амилениализма - Царството е било установено на земята още по времето на апостолите, но тепърва се очаква Второто Пришествие и окончателния Божи Съд.

Едно е сигурно, че той и повечето др. църковни отци не са нито претеристи, нито премилениалисти в съвременния смисъл на тези названия.

Оценявам искреността и честността ти, въпреки огромните ни верски и богословски различия; затова и аз ще бъда максимално искрен по последния ти въпрос.

Няколкократно съм споменавал в този форум, че споделям изцяло претеристки възгледи относно т.нар. Второ Пришествие, а не амилениалистки, както повечето съвременни православни и католици. Не крия това разминаване в есхатологиите между мен и повечето останали литургични християни, но аз не вярвам и в много от православните и католически сведения за уж случили се извънлитургични чудеса и свръхестествени Божии намеси; приемам само минимума от две чудеса на следбиблейски светец и то пряко сили и признати чак след смъртта на светеца, за поучение на нуждаещите се от подобни допълнения към вярата и литургията. Според мен, всичко - като исторически земни събития, - което е описано по символен начин в кн. Откровение, вече се е изпълнило и то още в първи век от н.е. Включително Парусията. Тоест, лично аз не очаквам бъдещ Антихрист, бъдещи чудеса, бъдещо идване на Христос и бъдещ Съд, освен под формата на вече действащите (животворни и осъждащи) Евхаристийни Дарове, в които Той Беше, Е и ще Бъде завинаги с людете Си.

Това обаче (че съм консистентен претерист, а не амилениалист) не ме прави еретик по стандартите на ранната и дори по-късната Църква, тъй като няма изрични канонични постановления от църковните събори, заклеймяващи претеризма като ерес. Не съм сигурен дали има такива и по отношение на хилиазма (прочетох някъде, че е осъден на някой си вселенски събор, но така и не видях конкретни потвърждения), така че, предполагам, някои от днешните премилениалисти, които тепърва чакат милениално земно царуване на Христос преди окончателния Съд, също не са еретици в този смисъл. Затова многократно повтарям, че ранните отци - а и по-късните църковни отци и събори - са неопределени относно по-конкретните есхатологични възгледи и споровете около тях, особено от 19 в. насетне.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.