Христос от каноничните евангелия не е цитирал директно Хилел I (или "Старши"), поне не поименно, а е цитирал есенцията от устната традиция от времето на Втория храм, важна част от която, разбира се, е Хилел. За него пък знаем от талмудически предания, които не предхождат новозаветните документи, така че, ако трябва да сме докрай да се вживеем във "високата" историко-филологична критика на източници, предания и заемки, авторството на съответните приписвани им афоризми, притчи и поучения, както на историческия Иисус, така и на фарисеина Хилел, е съмнително.

По-важно по отношение на НЗ и най-ранно документираното християнство е, че в Деяния на апостолите директно е споменат Гамалиел I, внукът на Хилел I, и то в ролята му на застъпник за Иисусовите апостоли (Деян. 5.34 сл.) и учител на ап. Павел (Деян. 22.3).

Така че едва ли християните биха се обидили от допускането на следхрамовите равински юдаисти, че първите са взаимствали от най-тачените учители на вторите; най-малкото заради това, защото тези са били и най-тачените фарисейски учители за самите основатели на християнството.

И това само по себе си не решава въпроса, коя от двете следхрамови (вкл. следхилелови, следгамалиелови) традиции възприемаме като по-автентичен приемник и възродител на окончателно загиналия през 70 г. сл. Хр. храмов израелизъм.

Но християните все още пазят братолюбивата надежда, че следхрамовите юдаисти, и до днес молещи се в синагогата на Сатаната, ще се отрекат от заблудите си, ще дойдат и ще се поклонят пред нозете на ангела на Христовата църква.

"Ето, ще дам от сатанинското сборище (букв. "синагогата на сатаната")
ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, -
ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят,
че Аз те обикнах."
(Откр. 3.9)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.