Много съм скептичен към всякакви догатки относно изгубени езотерични истини. Затова преди време споменах по този повод садукеите - най-елитарната прослойка на юдейски свещеници и властимащи, - които признавали само Петокнижието и били скпетични дори към приказките за ангели и възкресения, камоли за някакви още по-тайнствени и скрити за простосмъртните земни и небесни феномени. В следхрамовата конкуренция между християни и юдаисти относно наследството върху древноизраилтянската вяра и свещена история важни са не някакви хипотетични изгубени тайни, а последователността и съгласуваността между вярата, богослужебната практика и светския живот.

Според мен литургичните християни многократно превъзхождат равинския юдаизъм в това отношение, защото за тях Храмът не само е продължил да съществува без прекъсване (ако изобщо можем да говорим за прекъсване, то е продължило само една нощ, един ден и една сутрин, между скъсването на храмовата завеса в момента на Христовата смърт до момента Неговото Възкресение), но и - след Възкресение Христово - се е възродил в едно по-съвършено, универсално и пълно съществуване, а разрушението на стария е било въпрос на едно поколение - т.е. ок. 40 год. след смъртта и Възкресение Христови. Докато синагоговите юдаисти вече две хилядолетия водят едно нехрамово, нелитургично и в крайна сметка лишено от реалното Божие Присъствие съществуване. Същото, но от по-скоро време, се отнася и за радикалните анти-литургични протестанти.

Или казано по друг начин, но по същество същото:

Елитарните юдаисти, садукеите, изчезват от историята заедно с разрушването на йерусалимския храм, а равинските юдаисти, осн. фарисеи, се опитват да отрекат и омаловажат травмата на разрушението на храма и да установят някаква нехрамова, безплътна и безкръвна сянка на автентичната вяра на дедите си, колкото да има с какво да оцелее общността им и с какво да бършат сълзите и сополите на децата си, когато ги питат, защо си нямаме вече храм и защо Господ вече не присъства сред нас?

Християнството взима най-доброто от садукеите и фарисеите и го претворява в една по-съвършена версия на едновременно храмов (садукейски) и възкресенски (фарисейски) месиански израелизъм. Плюс малко есейска кумранска отшелническа благочестивост и хоп! - готова е картината на историческото литургично християнство или по-точно на тенденциите, които от първи век насетне развива, осъвършенства и утвържава.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.