Много хубави примери даваш с процесиите с икона или статуя на св. Богородица. И сравнението им с пренасянето на кивота в СЗ. Това са примери за извънхрамови литургични шествия. Разликата е, че св. Богородица заменя съвършено кивота, който и без това е бил загубен още по време на вавилонския плен, и вселенската апостолска църква заменя съвършено йерусалимския храм, окончателно осквернен и физически унищожен през 70 г. сл. Хр. Изобразяването и почитането на осветените образи на Христос, Богородица и светиите, е оправдано от гл.т. на това, че не само християните, но и християнския свят, вкл. заобикалящия ги животински, растителен и предметен свят, доколкото е осветен и интегриран в църковното богослужение, са част от новото творение в Христа, в което Бог чрез Св. Дух е всеприсъстващ. Това е надрастване на изолационисткото СЗ-тно служение, където храмовото пространство е само едно - в Йерусалим - и където Божието присъствие е ограничено. Пък и има нещо друго - нека за момент бъда "махленски", дребнав и практичен - при сегашните процесии със свещени реликви опасността от оскверняване, повреждане и дори изгубването им не носи такива огромни и непоправими щети, както е било оскверняването, повреждането и изгубването на кивота и впоследствие на целия храм в древна Юдеия. Сега, при християнските реликви, да се говори най-многото за някакви локални и временни проклятия, следващи оскверняването или изгубването на някоя реликва. Но когато Храмът не се изчерпва само с тази или онази постройка и когато Новият Небесен Кивот не се изобразява само в тази или онази чудотворна икона на Богородица, то верската ситуация е далеч по-свободна и по-малко катаклизмична.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.