Тънкият момент, който няма как да се изясни от казаното от Ириней по друг повод, е, какво е това земно царуване и какво е това плътско пиене от плода на лозата? Ти, доколкото разбирам от думите ти, приемаш за очевидно, че става дума за още незапочнало (дори и до ден днешен) земно царуване на Христос и светиите Му; и за още незапочнало плътско пиене на споменатия в евхаристийно-есхатологичен контекст плод на лозата. Но аз не виждам на какво основаваш тази си интерпретация; ранните отци са прекалено "плъзгави" и двусмислени в това отношение; те просто не са имали за цел да формулират категорични и строго опредлени есхатологични възгледи, а са се концентрирали върху христологията и еклесиологията.

Напротив Absinthe,
Ранните Отци не само, че не са "плъзгави" и двусмислени както се изразяш, но и са много категорични относно своето разбиране на Христовите думи за Славното му пришествие и установяването на Небесното Царство и на земята де факто.

Отново Ириней Лионски -

Против ересите - книга 5 - Глава 32

В плътта, в която светиите пострадали много утеснения те ще приемат плодовете на своя труд; особено когато цялото творение очаква това и Бог го обещава на Авраам и на потомството му

1. Следователно, тъй като мненията на някои (ортодоксални) са извлечени от еретични източници те са едновременно невежи за Божиите диспенсации и за тайната на възкресението на праведните и за (земното) царство, което е началото на нетлението. Посредством това царство тези, които са достойни постепенно привикват да участват в божественото естество (capere Deum). Относно тези неща трябва да се каже, че подобава на праведните първи да получат обещанието за наследството, което Бог обещал на отците и да царуват в него когато възкръснат отново, за да видят Бога в обновеното творение и след това да се състои съдът. Понеже е справедливо в същото това творение, в което са се трудили или са били угнетявани, бивайки доказани по всякакъв начин чрез страдание, те да приемат наградата за своето страдание; и в творението, в което те са бии убити поради своята любов към Бога, в него да бъдат отново възкресени; и в творението, в което те служили в него и да царуват. Понеже Бог е богат на всичко и всичко е Негово. Удачно е следователно самото творение, възстановено в своето първоначално състояние да бъде изцяло под упрвлението на праведните. Апостолът прави това явно в посланието към Римляните, където казва следното: „Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада” (Римляни 8:19-21).

2. По този начин Божието обещание, което Той дал на Авраам, остава твърдо. Понеже Той казва следното: „Вдигни очите си и разгледай земята на север и на юг, на изток и на запад. Понеже всичката тая земя ще дам на тебе и на потомството ти завинаги” (Битие 13:13-14). И отново Той казва: „Стани, обходи и разгледай земята, понеже на тебе ще я дам” (Битие 13:17) и (все пак) той не получил наследство нея, дори и една стъпка, но винаги останал странник и пришелец там (Деяния 7:5; Евреи 11:13) И след смъртта на жена си Сара когато хетите били готови да му дадат място където да я погребе, той отказал дарът и купил погребалното място (давайки за него 400 сребърни таланта) от Ефрон Зоаровият син, хетът (Битие 23:11). Така той търпеливо очаквал Божието обещание и не желаел да изглежда, че е получил от човеци това, което Бог е обещал да му даде, когато казва отново както следва: „На теб и на потомството ти ще дам земята от египетската река до голямата река Ефрат” (Битие 15:13). Тогава ако Бог му обещал да наследи земята и все пак той не я получил по време на пребиваването си там, трябва заедно с потомството си, т.е. с тези, които се боят от Бога и вярват в Него, да я получи при възкресението на праведните. Понеже неговото потомство е църквата, която получава осиновление от Бога чрез Господа, както казва Йоан Кръстител: „Защото Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраам” (Лука 3:8). Така казва и апостолът в посланието към галатяните: „Но вие, братя, подобно на Исак, сте чада по обещанието” (Галатяни 4:28). И отново, в същото послание, той ясно казва, че тези, които вярват в Христос приемат Христос, обещанието на Авераам казвайки: „Но обещанието се изговори на Авраам и на неговият потомък. Той не казва и на потомците като че ли (говори) за мнозина, а на един. И на потомъкът, Който е Христос” (Галатяни 3:16). И отново, потвърждавайки предишните думи, той казва: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда. Следователно тези, които вярват са Авраамови чада. Но писанието като предвидя, че Бог ще оправдае езичниците чрез вяра изяви на Авраам; В тебе ще се благославят всички земни племена. Така тези, които упражняват вяра се благославят заедно с вярващият Авраам” (Галатяни 3:6 и сл.). Така тези, които вярват ще се благославят заедно с вярващият Авраам и тези, които са Авраамови чада. Бог обещал земята на Авраам и на потомството му; все пак нито Авраам нито потомството му, т.е. оправданите чрез вяра, не получили наследство в нея; но те ще го получат при възкресението на праведните. Понеже Бог е верен и истинен; и поради тази причина Той казва: „Блажени кротките понеже те ще наследят земята” (Матей 5:5).

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?

Редактирано от Stephanus на 16.01.14 14:17.