Затварянето както на СЗ-ния, така и на НЗ-ия канон зависи от унищожението на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. Разбира се, за СЗ в по-малка степен, защото е писан и компилиран мн. по-рано. Но все пак е показателно, че по онова време сред юдеите е нямало консенсус за СЗ-ния канон и че ранната църква по отношение на СЗ се придържа към преведените в Септуагинтата книги, вкл. онези, които по-късно са счетени за апокрифни.

Сега, дали каноничните евангелия са "съмнително творчество" или не, няма да коментирам. Само ще отбележа, че подобни съмнения и обвинения са подразбиращи се и относно СЗ-те писания и относно всички други славословещи религиозни и етноцентрични древни документи. Така например, много съвременни учени, археолози и историци на близкоизточната древност, се съмняват в автентичността на разказа за Моисей и египетското бягство и за славното царство на Давид и сина му Соломон. Те предполагат, че тези разкази са писани и компилирани по фолклорни мотиви от времето на Вавилонския плен. Отпреди това време обективните данни - аргеологични и документални - за Божия народ са доста оскъдни и крайно недостатъчни за потвърждаване достоверността на СЗ-те свещени хроники.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.