|
Из "Предобрази на Пресвета Богородица в Стария Завет"
Източник:
". . . Както скинията и храмът служели за предобраз на Божията Майка, така Я предизобразявали, според учението на светата Църква и на светите Отци, и различните свещени принадлежности на старозаветното богослужение.
“Великият между пророците Моисей Те преднаписа като кивот и като трапеза, и като свещник, и като стомна (златен съд с мана), образно означавайки въплъщението на Всевишния от Теб, Майко Дево”. “Законът, Чиста, преславно Те предизобразяваше: скиния и Божествена стомна, чуден кивот, и катапетазма (завеса), и жезъл, неразрушим храм и Божия врата”. “Радвай се, свещниче светъл, - пее светата Църква на Богородица, - радвай се, делво с мана; радвай се, жезъле Ааронов; радвай се, Божествена трапезо”. “Дево, Твоето рождество наистина Те всели в Светая светих като светъл свещник на невеществената Светлина, като златна кадилница с Божествен въглен, като делва и жезъл, като написан от Бога скрижал, като свят ковчег, като трапеза на Словото на живота”.
Да разгледаме поотделно тези предобрази.
Най-важно място в скинията и в храма била Светая светих, където се намирал ковчегът на завета. Тя била достъпна само за първосвещеника, и то - само веднъж годишно - в деня на очистването, когато той влизал тук, за да поръси с жертвена кръв. Светая светих служела като образ на Божията Майка, вместила в себе си въплътеното Слово Божие. Но колкото жертвата, принесена на Бога от Господ, бе несравнено по-превъзходна от старозаветните жертви и колкото Сам Господ е по-високо от израилевите първосвещеници, толкова и Пресветата Дева е по-висока и по-превъзходна от Светая светих. “Радвай се, По-голяма от Светая светих”.
В най-вътрешното отделение на скинията и на храма - Светая светих, се намирал ковчегът на завета - сандък, покрит със злато отвътре и отвън, който съдържал най-свещени предмети. Този кивот се уподобява на Божията Майка, която вместила в себе си не скрижалите на закона, а Самия Законодател. “Пречистата се показа като ковчег, позлатен от Божествения Дух, носещ не скрижалите на закона, а Христа Господа, Когото Законът и пророците от древност предвъзвестиха”. Одушевеният Божий ковчег бил “позлатен от Духа”, или иначе казано, Пресветата Дева била украсена с всички духовни дарове. И както до древния кивот било невъзможно да се докосне неосветена и дръзка ръка, така и новозаветният Божий кивот е защитен от Божията сила от всякакви подобни опити; “като одушевен Божий кивот, та никоя ръка на нечистите да не се докосне до Нея”. Във втория храм нямало Божий кивот;
вместо него в този храм скоро се появила Сама Пресветата Дева.
Ковчегът на завета отгоре бил покрит с очистилище (Изх. 25:17) - златен капак, над който разпростирали крилете си два харувима, изваяни също от злато. Това очистилище било в Стария Завет мястото, където вездесъщият Бог проявявал особеното Си присъствие, откривал волята Си и приемал молитвите на Своя народ. Пресветата Дева, според учението на светата Църква, е “топло очистилище”, “очистилище за света”, “очистване на целия свят”. Чрез Нея на земята дойде единородният Син Божий, за да оправдае пред Бога всички вярващи в Него - не само иудеи, но и езичници.
В ковчега на завета, по Божие повеление, за спомен на идните поколения, бил поставен чудесно покаралият филиз и разцъфнал Ааронов жезъл. Този жезъл бил предобраз на Пресвета Дева Богородица. Тя произлязла от безплодни родители, подобно на това, както разцъфнал сухият жезъл: “Покарването на филиз от сухия жезъл посочило на Израиля предизбирането на свещеник; и сега преславното раждане на Девата от безплодна по чуден начин показва светлото достойнство на родилите Я”. “Покарала от Давидовия и Иесеевия корен, Ана сега започва да отглежда божествения жезъл, разцъфнал с тайнствен цвят - Христос, Твореца на всички”. Още по-чудно от разцъфването на Аароновия жезъл било раждането на Господ от Пресветата Дева: “Разцъфна някога Аароновият жезъл, Чиста, който е предобраз на Божественото рождество, че ще заченеш безсеменно и ще останеш неразтлена, и след раждането ще бъдеш девствена, като храниш Младенеца - Бога на всички”. Приснодевата наистина е “таен жезъл, разцъфнал с неувяхващ цвят”, и по своята чистота и непорочност сама е “неувяхващ цвят на нетлението”, “филиз от неувяхващ клон”.
Освен Аароновия жезъл, в ковчега на завета е имало “стомна”, или златен съд, пълен с мана, с онзи “небесен хляб”, с който Господ хранел израилевия народ в безплодната пустиня. Светата Църква вижда в тази стомна образ на Божията Майка: “Стомната с мана някога, Богородице, Те предизобрази; защото Ти носеше Христа, Който одъжди с манна на разума всички, които Те почитат”. “Радвай се, стомно, носеща мана, услаждаща чувствата на всички благочестиви”; “златокована стомно, от която изтече животворно миро за верните”. В този съд се вмести “маната на живота” - Христос, Който слезе от небето, хлябът на живота и безсмъртието, насищаш и услаждащ душите на верните.
Зад втората завеса на скинията, според свидетелството на апостол Павел (Евр. 9:4) се намирала златна кадилница за кадене на тамян пред Господа. Нов образ на Пресветата Дева! “Била си златна кадилница, защото в утробата Ти се всели огън - Слово от Светия Дух”. “Радвай се, кадилнице, златни съсъде - казва свети Иоан Дамаскин. - Ти носиш в себе си Божествен въглен и от Теб се разля благоухание на Духа, изгонващо от света зловонното тление”. Божественият въглен на тази кадилница е Сам Господ, както пее светата Църква: “въглен се появи - от девствената утроба изгря Слънце в мрака на заблудилите се”. Издигането на тамяна от кадилницата, според мисълта на Свещеното Писание, означава издигане на молитвата към Божия престол. И в това отношение Пресветата Дева е “благоуханно кадило”, “приятно кадило на молитва”, защото Тя е най-усърдната и надеждна наша Молитвеница и Застъпница пред Бога.
В светилището на скинията и храма се намирал направен от злато свещник със седем кандилца, напълнени с чист елей и горящи постоянно. Пресвета Богородица е била седемсвещен свещник, украсен с всички дарове на Светия Дух. “Светозарният свещник Те предизобрази, приелата неизказано непристъпната Светлина, озаряваща всичко с разума Си”. “В древността пророкът Те предвидя, Отроковице, като седмосветъл свещник, носещ огъня на Богоразбирането, светещ на бедстващите в мрака на незнанието”. “Свещникът от закона Те предизобрази, Пречиста, Която роди Светлината, просветила всичко”. “Виждаме светата Дева като светоприемна свещ, явила се на тези, които живеят в мрак; защото, като запали невеществения огън, упътва всички към божествен разум”. “Радвай се - призовава свети Иоан Дамаскин Божията Майка, - радвай се, светилниче, златен и твърд съсъде на девството; за фитил на този светилник служи благодатта на Духа, а за елей - святото тяло, заимствано от чистата плът; оттук произхожда незалязващата светлина - Христос, Който осия с вечен живот намиращите се в тъмнина и сянка смъртна”.
В същото отделение на скинията и на храма се намирала трапезата, направена от негниещо дърво и обкована със злато, върху която били слагани 12 хляба в жертва на Бога. “Радвай се, Божествена трапезо - пее светата Църква на Пречистата Дева, - като трапезата носиш таен хляб, от който, като ядем, никога няма да огладнеем, Всевъзпявана”. От Нея имаме хляба, слязъл от небесата - Христос, Който ни храни за вечен живот. Затова Тя се нарича още “одушевена трапеза, носеща хляба на живота”.
В двора на скинията, между жертвения олтар и самата скиния, се намирал меден умивалник, в който се умивали свещенослужителите, преди да започнат служението си. Пресветата Дева е “баня, умиваща съвестта”.
В скинията и храма израилтяните принасяли жертви на Бога и между други жертви принасяли и различни животни, но при задължителното условие - да нямат никакъв недостатък, да бъдат непорочни и чисти. В частност, юница (телица) се принасяла в жертва за спасение или за мир. “Радвай се, - призовава светата Църква Пресветата Дева, - юнице, родила непорочния Юнец; агнице, родила Божия Агнец, Който взема цялото прегрешение на света”. . ."
Редактирано от tri-9084 на 15.01.14 18:23.
|